Време е вече истините да се кажат, защото минаха много години.

Януари 1991 г. отидох с няколко министри в Давос. Робърт Максуел уреждаше присъствието ни там, за негова сметка. Направиха ми среща с Ханс Дитрих Геншер, външният министър на Германия. Преди това правителството на Луканов едностранно обяви мораториум върху българските плащания по външния дълг.

Геншер ме попита: "Кой е г-н Луканов да взима подобно решение? Знаем, че нямате сега пари и не можете да ги върнете, но пред вас има 93 банки, какво да очакват?" Тогава взехме решение да създадем една финансова къща с наши съветници в Лихтенщайн, които да следят проблема. Решихме и да отменим този мораториум и да почнем преговори с кредиторите.

От Давос насрочихме разговори по тази тема по дипломатически канали за 24 юни в Лихтенщайн, след като приключи форумът в Кран Монтана. Там трябваше да ни посрещне наш представител от Женева, изпратен от Тодор Дичев.

Предварително получих от него информация, че няма промяна в програмата ми. Но когато пристигнах във Вадуц, той ме уведоми, че и Симеон Сакскобурготски е там. Попитах какво прави, а той ми отговори, че били братовчеди с Ханс Адам Втори, кралят на Лихтенщайн.

На площада, преди входа към крепостта ми дадоха ордера – документът, с който се потвърждава програмата ни. Но там беше обявено: Водачът на българската група - н. в. Симеон Втори, цар на България, и първият му министър Димитър Попов.

Истината е, че аз имах предварителна информация за този сценарий. Получих я чрез еврейското разузнаване. Казах, че само половин час ще изчакам, докато променят програмата, в противен случай си тръгвам.

Половин час по-късно дойде началникът на протокола на кралството и ми обясни, че него ще освободят, ако промени програмата. Казах му да остане спокоен и да поздрави негово величество, а ние на конете и обратно в България.

Не съм се колебал нито минута, тръгнах си. Прибрах се и на летището в София ме посрещнаха журналисти и Ивайло Трифонов. Каза ми: "Жельо те чака".

Отидох в президентството, но Желев се изложи, каза ми: "Г-н Попов, ако бяхте приели присъствието на Симеон в българската делегация, щях да поискам оставката ви". Попитах го: "Откъде знаете за този проблем, в какво участвате? Чакате да падне правителството, няма да стане", предупредих го.

Реално това беше опит за събаряне на правителството, но не успя.