През последните две години индустриалните страни преживяха жестока дестабилизация на финансите. Сега се борят с нарастващи държавни дългове и високите равнища на безработица. В същото време развиващите се икономики, някога възприемани като много по-уязвими, са забележително устойчиви. С растеж, възстановяващ нивата си отпреди 2008 г., Китай, Индия и Бразилия са движеща сила на днешната глобална икономика.

Високият растеж и финансовата стабилност в тези икономики улесняват приспособителния процес, пред който са изправени индустриалните страни. Но този растеж е в значително дългосрочно измерение. Ако се следва сегашният модел,

Няма да измине и  десетилетие, преди делът на развиващите се страни в глобалния брутен вътрешен продукт да надхвърли 50%, измерено в пазарни цени. Важно е обаче да се знае дали тази фаза на растеж ще е трайна. Отговорът е от две части. Едната зависи от способността на развиващите се страни да управляват собствения си успех, а другата е свързана със степента, до която световната икономика може да се справи с този успех.Отговорът на първия въпрос е обещаващ, но на втория – не.

Докато все още могат да се възползват от мащабите на догонващия растеж, развиващите се икономики трябва да предприемат продължителни, бързи и понякога трудни структурни промени заедно с

В последните години важните страни от групата постигнаха забележителни успехи в усвояването на прагматични и адаптивни практики. Вероятно е това да продължи.

Ако правителствата запазят тази посока, трябва да очакваме постепенно заздравяване на факторите за вътрешен растеж в тези страни, подкрепен и от разрастваща се средна класа. Комбинирано с по-големи обеми търговия помежду им, бъдещето на развиващите се икономики ще е по-слабо зависимо от търсенето в индустриализираните страни. И все пак не напълно самостоятелно.

От значение са и разпределението и растежът. Развиващите се страни все още трябва да овладяват нарастващото вътрешно напрежение, което е отражение на растящата неадекватност на доходите и неравния достъп до основни услуги.

Провал на този етап би извадил от релси силите, движещи местния и регионалния растеж. Това можем да разберем по-добре сега, когато проблемите на разпределението заемат все по-челни позиции в дневния ред на развиващите се страни.

Докато техните икономики могат да се справят със забавянето в индустриалните страни, по-голямото предизвикателство е във финансовия сектор. Сегашните ниски лихвени проценти предизвикват наводнение от финансови потоци към тях, повишавайки

Тези рискове са реални. За щастие няколко от тези икономики все още могат да разчитат на финансови амортисьори. Навлизайки в кризата от 2008-2009 г. със стабилни изходни параметри  (мащабни резерви, бюджетни и излишъци и силно капитализирани банки), те определено не са близо до изчерпването на фискалната и финансовата си гъвкавост и на капацитета си да отговорят на бъдещи шокове.

Като цяло развиващите се икономики са в добра позиция да продължат да направляват успешно един свят, разклатен от кризите в индустриалните страни. И все пак отново не напълно самостоятелно. Благоприятният изход изисква от индустриалните страни да приемат тяхната увеличаваща се сила и популярност. Рисковете тук са значителни и загатват за голям брой потенциални проблеми.

Потокът от знание, финанси и технология, който поддържа стабилния висок растеж в развиващите се икономики, е силно свързан с отворена, базираща се на правила и глобализирана икономика. Само че тази глобална конструкция е под натиска на упорито високите нива на безработица и финансови колебания в напредналите държави.

В резултат отвореността на пазарите на индустриализираните страни не може да бъде приемана за даденост. Политическите обсъждания стават все по-местни и все по-стеснени, докато стремежът към колективност в световните интереси все по-трудно намира трибуна.

Тези предизвикателства ще се разраснат в следващите години. Тогава ще дойде и въпросът за световните институции и управление.

Да управляваш растящи и все по-сложни транснационални взаимовръзки ще е много по-голямо предизвикателство.

както и реформи (вече закъснели), които да дадат на развиващите се икономики адекватен глас и представителство в международните институции. При отсъствието на такива промени световната икономика може да премине от една криза в друга без твърда ръка на кормилото, която да установява посоката като цяло. Резултатът ще е това, което икономистите наричат "равновесието на Наш" (Nash equilibria) - серия от неоптимални и привидно координирани изходи.

Развиващите се страни ще бъдат призвани да играят по-голяма роля в световната икономика, която ще е под знака на проточено оздравяване на индустриалните. Ако зависи само от собствените им механизми, ще се справят с тази задача. Но глобалната среда не е вакуум и способността им да осигурят смазката за растежа в напредналите ще е функция на желанието за конструктивна промяна на световната икономика от оперативен управленски ъгъл. Нека се надяваме, че тези въпроси ще получат нужното внимание.