Както е известно, българите разбираме най-добре от футбол и политика. В този смисъл лято 2010 ни предостави редкия шанс за развихряне на страстите и по двете теми, гледайки почти едновременно и световно първенство в Южна Африка, и политическите дебати около една извънредна бюджетна процедура.

За изходна позиция може да послужи нивото, на което се представи националният ни отбор на квалификациите за световното, и неизясненото все още разминаване между твърденията ни, че сме отличници в ЕС по отношение на бюджета с изразеното от Европейската комисия съмнение в данните, които пращаме в Брюксел.  

И тъй като по казуса с предстояща проверката на Евростат тезата за "наследството от кабинета "Станишев" не върши много работа, могат да се посочат няколко проблема, накарали Еврокомисията да погледне "една идея" (както обича да казва Петър Василев - Петела) по-задълбочено на

За това имаме поне два повода. Първият е фактът, че в в края на януари България заяви бюджетен дефицит за миналата година в размер на близо 1.2 млрд. лв. или 1.9 %от брутния вътрешен продукт (БВП). След два месеца и половина обаче, малко преди да изтече срокът, в който дефицитът трябваше официално да се представи в Брюксел (22 април ), правителството съобщи, че всъщност той не е 1.9%, а  почти двойно по-голям - 3.7% от БВП.

Разкритието дошло толкова късно, защото били намерени 150 договора и анекси към тях на обща стойност 2.150 млрд. лв. Те именно увеличавали задълженията на правителството за миналата година и в крайна сметка раздули дефицита.

Няколко медии, между които и "Дневник", както и опозицията отдавна настояват тези договори да се оповестят. Така всъщност ще се разбере и дали наистина са били крити или просто кабинетът е преиграл с оправданията с наследството от предишния. Досега отговорът на искането за обявяването им е "твърдо не" - с аргумента, че са дадени на прокуратурата и са покрити от т. нар. следствена тайна.

В същото време обаче от разбивката за бюджетния дефицит, пратена в Брюксел, се вижда, че  заради неразплатени правителствени задължения по договори той е нараснал само с 655 млн. лв. Тази сума пък бе посочена от министър Дянков още през февруари, което означава, че би трябвало да е била известна много по-рано от април. Другото възможно обяснение е

 

Въпросът вече е и друг - защо Европейската комисия показа почти открито нервност около получената нотификация от България след като тя беше направена в срок и съобщава точните стойности на бюджетния дефицит?

Една от версиите е, че в близо трите месеца, през които дефицитът набъбна двойно, цялото правителство натискаше за допускането на България в чакалнята на Еврозоната - ERM2, но с досие, което все още не бе опетнено от свръхдефицит. Да се твърди, че е имало злоупотреба с представянето на бюджетните данни пред нашите европейски партньори се съмняват дори и от опозицията, тъй като процедурата по приемане в ERM2 е дълга и истинската картинка би станала ясна доста преди окончателното влизане в "чакалнята".

В същото време именно късно разкритият свръхдефицит бе представен пред българското обществено мнение като причина да свием знамената и да отложим влизането си в ERM2 като първостепенна цел. Двете тези наистина не могат да се свържат с логично обяснение, затова усъмняването на Евростат трябва да се разглежда или като чисто принципно, или причината за него трябва да се търси другаде.

Вторият вероятен повод за него също се крие в нотификацията за дефицита от април. В нея се прогнозира тази година да плиключи с дефицит (по европейските критерии) 2.4% от БВП, а само 3 седмици по-късно кабинетът представи актуализация на бюджета до дефицит 3.8% от БВП.

Разликата в номинална стойност е към 900 млн. лв. и дори според хора от правителството е възможно ЕК да недоволства, че отново научава в последния момент за тези промени. Защо ли?, питаме се и ние.

В седмиците между нотификацията от април и оповестяването на актуализацията на сегашния бюджет, Европейската комисия и Съветът на министрите по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) подготвяха оценката си за свръхдефицита, който България разкри, но нямаха основание да смятат, че и тази година може да има свръхдефицит - нещо, което им съобщи като свършен факт актуализацията на бюджета. 

Всичко това обаче няма как да се хареса на

Докато чакаме заключението на мисията на Евростат, ще се "радваме" на местните изяви - с надеждата нивото им да се вдигне. За съжаление след качественото и съдържателно розискване на съвместното заседание на бюджетната  и икономическата комисия в парламента, в дебата по актуализацията на бюджета на първо четене в пленарната зала отново бяха пуснати в действие характерните балкански прийоми.

Като пръв по заслуги в това отношение ще цитираме лидера БСП и предишен премиер Сергей Станишев: "Досега правителството финансира дефицитите със средства, спестени от предишното правителство - пари от фискалния резерв, натрупани от предишните правителства, и от 8 млрд. лв. да се върне на 4.5 млрд. лв".

Червеният лидер изглежда забрави, че препълнените джобове на правителството, което той оглавяваше, сякаш го изгаряха и затова средствата, натрупани като излъшък над заложените фискални цели, се харчеха ударно, а и буквално - като за последно. През 2008 - 2009 г. харчовете белязаха и предизборни рекорди - във време, когато кризата се разгръщаше и беше ясно, че ще са нужни пари за омекотяване на "приземяването".

В отговора си сегашният финансов министър Симеон Дянков не остана по-назад: "Износът към края на април нараства с 19% на годишна основа по данни на БНБ. С други думи кабинетът "Борисов" е създал такава обстановка, че българското производство е изнесло 19% повече отколкото през миналата година. За сравнение миналата година износът бе спаднал с 30% или с други думи предишното правителство е напправило така, че износът да спадне с 30%. Сами направете извод, кое правителство какви условия е създало".

Нека все пак да поизправим изкривения им с подобни "сватбарски пасове" смисъл - с напомнянето, че износът спадаше главно заради влошеното търсене в държавите, където българските износители намират пазар за продукцията си. А твърдението, че политиката на правителството е допринесла за нарастването на износа предизвиква неудобство, уви, само у слушателите.

Дотогава, а и докато не се види резултатът от прокурорската проверка по "онези" договори и анексите към тях, двете твърдения ще останат еднакво будещи резерви сред публиката. А в крайна сметка реферът от Брюксел е този, който ще посочи резултата от мача с бюджета.