Нови стадиони, пълни трибуни, страхотна атмосфера. Това е видимата страна за телевизионните зрители на едно голямо футболно първенство. Изглежда вълнуващо, атрактивно, целият свят е залепен за екрана в продължение на месец. Телевизията не лъже, но и не показва всичко, което представлява едно световно или европейско първенство. Тя не разказва колко струва на страната домакин в пари и усилия, а също и какво се печели.

Идеята България да кандидатства за домакинство на голямо спортно събитие на пръв поглед звучи направо налудничаво, особено на фона на актуалната икономическа действителност. На никого не му хрумва дори да я подхвърли, защото в момента държавният бюджет не може да го понесе.

Но това не пречи България да се замисли и да си избере домакинството на европейско първенство по футбол като кауза и цел, каквато преди години бяха влизането в НАТО и ЕС. Да направи SWOT анализ на идеята, да посмята инвестиции и ползи, да има стратегия и да се готви за 2020 или 2024 г.

Българското общество

Затова логичният въпрос е какво прави прави един футболен шампионат по-различен, какви ползи и вреди би донесъл. И, разбира се, дали е практически възможно.

Само преди две седмици приключи Световното в Южна Африка, което преди шест години изглеждаше твърде рисков проект. Повечето анализатори смятаха, че африканците ще се провалят в няколко насоки - че няма да успеят да завършат стадионите навреме, че инфраструктурата няма да бъде на необходимото ниво и че дори туристите няма да пътуват заради опасения за сигурността си.

Страната се справи с всички изпитания и дори регистрира стотици хиляди туристи в повече от очакваното. В чисто икономически план Южна Африка успя да реализира ефект, сравним с инвестираното в последните години.

Домакинството е свързано със строежа на стадиони. Но освен тях води до цялостно развитие на инфраструктурата, от което всяка държава има нужда. Южна Африка инвестира милиарди в нови летища и пътища, за да осигури нормалното протичане на първенството. Тази инфраструктура остава за ползване и след последния съдийски сигнал и вероятно години напред ще се изчисляват ползите й.

За  държави като Южна Африка, Португалия или България няма по-силен стимул да вложи извънредни усилия и средства в строежа на пътища, летища, жп линии и транспортни връзки от натиска, който оказват големите международни спортни организации. МОК, ФИФА или УЕФА предоставят домакинство, но след това изискват и притискат да се изпълняват ангажиментите.

Те са този надзирател, който държи всичко да бъде реализирано качествено и в срок. В арсенала им влизат и заплахите, че при неспазване на графиците първенството ще бъде преместено. Тъй като никой домакин не иска подобен сценарий, е принуден за шест-седем години под строг контрол

Логичен е въпросът какво прави европейското първенство по футбол по-различно от справедливо замразената кауза "зимна олимпиада в София". Разликите са големи и са в полза на футбола. За олимпиадата се изграждат редица скъпи съоръжения, които след края на игрите остават почти неизползваеми. Футболът оставя много по-малко "бели слонове". Общото и в двата случая е, че се строи много, което стимулира определени сектори на икономиката. В олимпийския обаче се строи в един град, но във футболния – в няколко.

Още по-силен е ефектът, когато страната има туристически потенциал. Всяко първенство, особено в Европа, е свързано с пътуването на стотици хиляди фенове в месеци като юни и юли. Това отворя огромни възможност за туристическия бранш в краткосрочен и дългосрочен план. Цял месец феновете са на мястото на събитието, те използват транспорта, хотелите и заведенията, потребяват услуги.

След това може да се случи това, което се случи с Португалия с "Евро 2004" - страната получи възможно най-добрата реклама като туристическа дестинация. Или пък това, което стана с Южна Африка -  шанс да се позиционира с нов имидж в глобалната политика и икономика. Тя се доказа като партньор, способен да изпълнява ангажиментите си.

защото е твърде малка като население и размер на икономиката. Но може да го раздели с някой съсед. УЕФА беше склонна да дава домакинство на две страни в досегашния формат от 16 отбора, а при 24 участника от 2016 г. това ще бъде още по-постижимо.

Дали това ще е Гърция с наличната си инфраструктура и икономически проблеми, или пък Румъния, която има същите интереси като българските да догони развитите страни в ЕС не е толкова важно. По-важното е да се обсъди подобна кандидатура достатъчно рано и да се отстоява с логичните й доводи.

В своята половинка България би могла да предложи четири, максимум пет града за домакинство. Задължителните са София, Пловдив, Варна и Бургас. Всеки от тях има налична леглова база и потенциал да я развива. Представете си само какво би означавало за тези региони да бъдат посетени от десетки хиляди туристи през иначе слабия месец юни и как би се развила тяхната транспортна инфраструктура. Гарантирано е, че домакинството на мачове има рекордни ефекти не само за градовете, а за цели региони.

Европейското първенство ще бъде огромна възможност и за българския футбол да отлепи от дъното. В поне четири града с традиционно силни отбори ще се построи по един стадион по най-съвременни изисквания, които ще решат въпроса за дълги години напред.

 Ще се сложи елегантно точка на спора трябва ли държавата да помага при строежа на стадионите, за каквато помощ претендират сега клубовете. Истината е, че факторът "стадиони" е ключов, защото внася нова атмосфера, култура и стимул . Покрай мачовете ще трябва да се осигурят тренировъчни бази за участващите отбори. Ако половината от тях се подготвят в България, поне 12 качествени комплекса ще останат за местните клубове.

Започнат ли калкулациите, ще се установи, че плюсовете са безспорни. Домакинството,  разбира се, ще е свързано с много извънредни разходи, които в момента трудно някой може да си представи. Но накрая те ще се изплатят, като ползите ще се изчисляват и усещат години наред. Африканците още веднъж доказаха, че подобно домакинство си струва и че не става въпрос за някаква лудост, а за осъществима и най-важното - заслужаваща си кауза.