Министерството на правосъдието публикува на сайта си предложения за промени в Закона за търговския регистър, като една идея се откроява  - промяната в публичността му. Мотивът за предлаганите ограничения при ползването му е, че ще може да се следят потребителите на информацията и да се предотвратяват злоупотреби с лични данни.

Затова ще се изисква регистрация с кредитна карта или електронен подпис. Смята се, че като се следи кой къде търси информация, ще се предотвратяват в зародиш опити за саботаж.

Още от дигитализирането му през 2008 г. замисълът на търговския регистър е всеки да има свободен достъп до него. И основната информация за отделните фирми да е публично достояние.

значително намалява възможността за различни измами, подпомага вземането на решения от инвеститори и е незаменим инструмент при журналистически разследвания.

С въвеждането на регистрация и такса за използване обаче тази прозрачност ще бъде нарушена. Самата идея ще се опорочи, а с нея и широкото използване на търговския регистър. Министерството настоява, че налага тази такса с цел да се защитят личните данни. Но въпросът е: каква е разликата между това да влезеш в сайта и да видиш информацията и това да си платиш, да влезеш в сайта и пак да видиш информацията?

Според становището на "Програма Достъп до информация" въвеждането на платен достъп до търговския регистър е в нарушение на чл.41 от конституцията, чл.20 и чл.41ж от Закона за достъп до информация, както и чл.6 от Директива 2003/98/ЕО. Защото става въпрос за

за която трябва да се плаща. В повечето страни - членки на ЕС, наистина има платен достъп до търговските регистри, но това е така, защото за разлика от българския те не получават субсидии от държавата. А някои като германския се поддържат от частни фирми.

В официалното становище на "Програма Достъп до информация", изпратено до министъра на правосъдието, се изтъква, че ако се въведе плащането с кредитна карта или регистрацията с електронен подпис, силно ще се наруши принципът за равен достъп до информацията. Не всеки може да си позволи кредитна карта, а и все още малко хора имат електронен подпис. Алтернативата е да се отиде лично в Агенцията по вписвания и чрез лична карта и платена такса да се вземе необходимата информация. Не се разбира обаче

и да се направи нещо затрудняващо?

Освен за таксата идва и въпросът за самата нужда от такава регистрация. Дали наистина следенето и записването на потребителите на регистъра ще бъде от полза на самите тях или на фирмите, които се проверяват? В най-общия случай фирмите ще знаят например кой журналист ги проучва.

Това създава предпоставка за изнудване и укриване на информация. Вместо прозрачност търговският регистър ще се асоциира с шантаж и укриване на информация, застрашаваща определени фирми.

Накрая - безплатният търговски регистър е едно от малкото неща, в които дори сме изпреварили повечето европейски държави. И нека силите на Агенцията по вписванията да се съсредоточат в подобряването на самата база данни и нейната функционалност.