Ирландия и икономическите й мъки не са просто тест в спора за и против стимулите или рязането на бюджетни разходи. Тя е илюстрация за ограниченията и капаните на една много популярна стратегия да се поддържат банките на изкуствено дишане, да се криеш под масата и да се надяваш на силен световен растеж.

Доскоро страната бе хвалена за твърдата си фискална позиция, чиито привържениците разчитаха, че ще  помогне икономиката да се изправи на крака.

Дълговете й са атакувани по финансовите пазари поради опасения, че разходите за спасяване на банките ще надхвърлят способността на правителството да плаща, дори с помощ от Европейския съюз.

Застраховката срещу спиране на плащанията по ирландския държавен дълг в сряда достигна рекорд и пазарите искаха над 4% от стойността на застрахованото. Инвеститорите започнаха да искат доходност от около 6% по 10-годишните облигации на правителството в Дъблин.

Не се залъгвайте, такива  данни предвещават и по-дълбока криза. Защото не може безкрайно да продължава ситуация, в която икономиката расте годишно с по около 1%, а правителството трябва да плаща 6% лихва.

Новината, че Ирландия ще раздели национализираната Англо-айриш банк на две (но без да се обявява цената на това), не успокои финансовите пазари. Не подейства и съобщението на строителната група "Айриш нейшънуайд", че издава сама на себе си гарантирани от правителството облигации за 2 млрд. евро, които планира да размени за реални пари, взети от вечно съгласяващата се Европейска централна банка. Повечето от новините за проблемите на Ирландия са за две неща: цената на спасяването на банките и ефектите от политиката на фискални ограничения.

Извън правителствените кръгове в Дъблин почти всички смятат, че спасяването ще струва много повече, отколкото се твърди. Цените на имотите продължават да падат. Макар Ирландия да се върна към икономически растеж през първото тримесечие, темпото е минимално и не достига да компенсира предхождащия го срив от 14%

Изглежда, политиката да се намаляват бюджетните разходи не помага – намаля търсенето, имотите проевтиняват, което пък обезценява обезпечението на банковите кредити и вдига цената, която ще трябва да плати правителството.

Но не е сигурно също, че противоположната политика на експанзия на разходите би довела до много по-различен резултат.

Несериозно е да се гледа на ирландските ограничителни мерки като на нещо откъснато от света. Това е

В продължение на много години тя беше носена към растеж и крайности, сега отливът я дърпа назад и положението стана значително по-трудно. Преди две години Ирландия заложи на това, че ако държи достатъчно изкъсо финансите си, глобалният растеж може да се върне и да спаси ценното, което все още криеше в банковата си система.

За да успее в този хазарт, Ирландия се нуждаеше от силно глобално възстановяване – достатъчно силно, за да компенсира случващото се у дома. Какво ли би се случило, ако същите сили, които намаляват печалбите в САЩ, ще ги увеличават в Ирландия?

Печалбите в Америка намаляват, защото инвеститорите усещат, че икономиката там ще нараства бавно и ще страда от дезинфлация, ако не и от дефлация. Същото може да се каже и за Германия независимо дали за нея ще се случи експортно чудо.

Това се превежда като

за Ирландия, която независимо от всичките си вътрешни политики се нуждае от здрава световна икономика, за да не й се налага да предоговаря дълговете си или да търси още огромна помощ отвън.

В този смисъл ирландската криза ни казва нещо за това как пазарите разчитат на глобален растеж. Ако американската икономика бързо се завърне към растеж, Ирландия вероятно би се отървала и би спечелила от залога си.

Тук стигаме до сърцевината на поуката от Ирландия: подобно на на САЩ тя огледа последиците от спукването на имотния балон и си изработи политика, която обаче би сработила единствено в случай че балонът не се спихне докрай.

Тя ни казва още, че ирландските банки се помотаваха с прибирането на ипотекираните при тях имоти по същия начин, по който "Фани Мей" и "Фреди Мак" се забавиха да се заемат с купищата си лоши дългове, които никога няма да станат добри. Това е политика на умишлена подкрепа на имотния пазар и банковата система.

В известен смисъл ирландският план има по-добри шансове да успее – в края на краищата тя е само малка грешка в глобалната финансова система. Виж, за цените на жилищата в САЩ никой не обяснява внятно как така ще се "балансират на едно малко по-ниско ниво".

И ирландският, и американският залог са все още валидни, но с всяка изминала седмица и двата изглеждат все по-рискови.