Само този пасаж от предизвикалото заслужен интерес интервю на Сашо Диков с премиера по "Канал 3" във вторник е достатъчен да обоснове притеснението, че текучеството на здравни министри в правителството може да не спре с приетата в сряда оставка на Ана-Мария Борисова. И тя, и предшественикът й Божидар Нанев се задържаха по около половин година на поста.

Тези периоди бяха наситени с интензивни спорове и дискусии около предложените от двамата министри варианти за реформа на здравеопазването и лишени от  действия по същество. В резултат хаосът в сектора продължава, което ще рече, че се задълбочава. И обещанието на премиера , че "ще сложа друг", съвсем не означава че "накрая ще успеем". Защото, както се вижда,  нито "слагането", нито "махането" сами по себе си вършат работа.

Нанев си отиде опозорен с обвинения в лобизъм около доставка на ваксини и шест месеца по-късно няма резултат от разследването на прокуратурата това вярно ли е или не. Борисова пък пострада заради това, че не е съгласувала с премиера концепцията си за  допълнително доплащане в болниците.  Няма нужда да припомняме суперлативите, с които Борисов я назначи, и без това всички запомниха само, че я срещнал "на един разклон край Велико Търново".

Сега цикълът започва от нулата  - номинация, назначение, време за ориентация, измисляне на поредна концепция, публично обсъждане. Задачата пред който и да било здравен министър в сегашната обстановка не е по силите на един човек, дори да е най-добрият професионалист. Защото концепцията трябва да е налице преди министъра, а не обратно.

И тъй като  очевидно нито премиерът, нито другите членове на кабинета не се чувстват солидарно отговорни за провалите в здравеопазването, който и да се съгласи да поеме  ведомството, ще го направи с ясното съзнание, че ще е поредният бушон. От бушони обаче никой вече няма нужда.