Когато една държава се докара дотам единствените й два екарисажа да спрат да работят, защото не са им преведени пари, а полицаите не спират да протестират заради скъсаните си кубинки и липсата на елементарни условия на работните им места, въпреки че само техният бюджет не се пипа и дори расте, реформите явно се доближават до етапа на неизбежност. 

Земеделският министър Мирослав Найденов се оправдава за екарисажите, че проблемът бил наследен от предходното правителство, но се търсело решение. Баналният рефрен обаче не може да бъде изпят за фиаското с т.нар. стандарт "Стара планина", което сегашното министерство само си изработи като голям PR балон, но сметката плащат месопреработвателните компании.

А добрата новина оттам е, че в асоциацията им ще обсъждат дали да поискат процедура по въвеждане на български държавен стандарт (БДС) за месните продукти, който да замени самозванеца "Стара планина". И ако се случи, това ще е реална реформа отдолу нагоре.

Колкото до протеста на полицаите - министърът им  Цветан Цветанов отново успя да ги изненада. След като се оказа истина вицът, че Икономическата полиция разследвала шефа на синдиката им, че не ходел редовно на лекциите си по право в СУ,  по едно "съвпадение" възникна и чисто нов полицейски синдикат, който подкрепя ръководството и с който Цветанов се "споразумя".

Но  доколкото и тази операция е от типа "Стара планина", може да се наложи и тук реформата да е отдолу нагоре.

Това управление вече е давало поводи за аналогия с известни герои на Илф и Петров, но в случая един прочут техен лозунг звучи предупредително двусмислено - че делото за спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се.