Когато преди седем години посетих католическа църква в един багдадски квартал, запитах свещеника откога живеят християни по тези земи. "Чедо, ние бяхме тук преди исляма", отговори ми той.

През последните години насилието срещу арабите, изповядащи християнството, ескалира. За ислямския фундаментализъм тези хора станаха лесна мишена за налагане и обект за налагане на нов политически, социален и религиозен модел. Доклад на ООН предупреди за принуждаването им масово да се изселват.

Враждебните кампании на ислямистите са насочени както към селищата, където те са компактно население, така и срещу християнските храмове. Основната цел е  надруговерците да бъдат накарани да се изселят. Много християни в Ирак например бяха принудени да напуснат страната, други мигрираха в рамките на своята родина.

Това религиозно напрежение е сравнително ново явление, особено в Египет и Ирак. Причините за него са не само чисто религиозни, но и политически, икономически и културни. През последните години се появиха и десетки частни сателитни телевизии с ислямска ориентация, които внушават омраза към "неверниците".

През последните десетилетия християнското население в арабския свят масово емигрира. В момента от 300 млн. араби само 17 млн. изповядват християнската религия. В Ирак от 750 000 християни преди американската инвазия 250 000 вече са напуснали страната. В Палестина от 600 000 броят им е намалял до 50 000, като 47 000 от тях живеят на Западния бряг, а останалите – в ивицата Газа.

Това е 1.25 % от населението. През 40-те години на миналия век в Йерусалим е имало 45 000 християни. Сега са по-малко от 5000. Най-голяма е християнската диаспора в Ливан, но по време на гражданската война от 1975 – 1989 около 900 000 от тях също са емигрирали и в момента християните са 13 на сто от населението. В Турция спадът също е много голям - от над 20% до 0.2 на сто в рамките на един век. 

Липсата на сигурност и упражняваният терор срещу християните в арабските страни накара папа Бенедикт да свика през октомври специална конференция с участието и на ислямски и еврейски духовници. Тя излезе с призив към всички християни и мюсюлмани – реформатори от региона, да намерят начин да подкрепят всички инициативи, обясняващи предимствата на светската държава.

Според участниците това би спомогнало за предотвратяването на религиозния характер на властта, би позволило известно равноправие между етническите и религиозните групи и би довело до развитие на демокрацията от светски характер.

Християните в Близкия изток винаги са били важна част от местните общества - на тях се дължи откриването на училищата и университетите, създаването на печатници и медии, организирането на салони за изкуства, учредяването на браншови организации и женски движения.

Ето защо гоненията срещу тях издигат пречки пред модернизирането на тези общества, които все повече се капсулират религиозно. Така че този политически ислям, набиращ сили и влияние от 70-те години насам, заплашва не само християните, но и мюсюлманите.