Наш'те будители ни пазят
"Въобще учителите са длъжни да си служат повечето с морални средства. ... Биенето с пръчка трябва да се употребява само след дълги съвети и изобличения. Учителят, който наказва с пръчка, трябва да управлява гнева си, за да не би да удари виноватия на лошо място и да не му изрече някои неприлични думи."
(Из Устава за управлението на Самоковското мъжко училище, 15 септември 1876)
* Първи урок
"Преклонена главица сабя не сече."
(народна мъдрост)
През януари 2009 г. "нашата полиция" ни опази от последния смислен опит за студентски протест. По стар милиционерски сценарий лумпени, "внедрени" в протеста, се сбиха с полицаите. Поводът беше даден. С псувни и с видимо удоволствие униформените атакуваха студентите.
Настигнатите младежи бяха бити и арестувани пред Парламента, около Университета и "Орлов мост" – все символи на младата ни демокрация.
Оттатък, в парка "на свободата" войнът-окупатор върху паметника на съветската армия бдеше за реда с победоносно вирнат "Калашников". Цветните графити по гранитния фундамент само маскираха робския нагон към руско оръжие.
Така патриархално-селската държава се справи с гражданите. Стратезите на погрома бяха доволни. Профилактичният бой дълго ще държи влага на младежите, които за първи път се оказаха на ритник разстояние от нашата разпасана и ругаеща полиция.
Две години по-късно много от битите вече са в чужбина. Други, нагазили в реалностите на родния бит, се избиват празнично и делнично в барове и чалгатеки. Респектирани до кръв от полицията, опарени от порива за демокрация, някои емигрираха, а други се "интегрираха" с чалга и кьотек.
* Втори урок
"Да бе си мирно седяло, не би чудо видяло."
(народна мъдрост)
През декември 2010 г., близо две години след студентския бунт, учители накараха свои ученици да чистят клозети. Наказаха ги, защото децата се организираха в мрежата и протестираха спонтанно, без нечие разрешение, одобрение и поощрение. Макар и незрял, бунтът на младите изяви техния истински глас, тяхната воля да бъдат чути, разбрани и зачетени като личности, тяхната вяра, че нещо зависи от тях и може да бъде променено. Инфантилна и арогантна, държавата пропусна и този шанс да поговори с поредното поколение, залутано в дебрите на прехода. И този път тя не позволи на децата ни да я припознаят и като своя държава. Властта избяга от час и пропусна най-важния урок, който можеше да даде и да получи.
Спонтанността на протеста и бързината, с която той беше профанизиран, не позволи на учениците (засега) да излъчат силни лидери и ясни послания. Въпреки това, покрай искането за по-дълга зимна ваканция, през медиите "пробиха" въпроси за студените класни стаи, за ниските стипендии, за претоварените учебни програми. Чуха се искания за часове по сексуалната култура, за обучение срещу зависимостта от дрога и алкохол.
Учители и директори, които преди три години стачкуваха за почти същите неща и почти провалиха учебната година на същите ученици, отговориха подобаващо. За разлика от полицаите, които биеха наред, опитните педагози лесно идентифицираха лидерите на протеста. Момчета и момичета, станали лица на "бунта", бяха принуждавани да се подписват, че няма да протестират. По-трудните, за назидание, бяха пращани в клозетите и около кофите за отпадъци.
В 21-ви век, в правова и европейска България, народни будители възкресиха тезите на Макаренко за образование и възпитание чрез подчинение (страхотна дума - точно за ученици). Децата ни бяха осъдени от самодейни учителско-директорски трибунали на перверзна пробация, въпреки конституционната забрана на унизителното отнасяне и принудителния труд. Министърът на образованието, доцентът - боксьор и бунтар, се скри в ъгъла. Подчинените му инспектори съпричастно премълчаха унижението.
* Епилог
"Върви Народе възродени и и и ..."
Ученическият бунт беше потушен – без бой, без запалени коли, без разбити витрини, пред бездейния и безпросветен поглед на държавата. Мръсната работа беше свършена от будители-опълченци по места, съвестно и доброволно, по навик.
Така, за втори път през последните две години, интернет-поколението катастрофира, търсейки съвместимост с аналоговата държава. Жертвите от сблъсъка ще бъдат броени при следващото демографско проучване с тестове за грамотност. През последните години те безпощадно показват, че намалявайки бавно изпростяваме бързо, водени от наш'те будители към светли бъднини ...
Текстът е препечатан от mediapool.bg