След финансовата криза от 1997 г. големите развиващи се азиатски икономики - Южна Корея, Тайланд, Малайзия и дори Индонезия, си обещаха, че никога повече няма да позволят да бъдат до такава степен унизени от капиталовите пазари. Те обявиха, че ще търсят първоизточника на слабостите, заради които се сринаха техните финансови системи.

Много развиващи се икономики в Европа преживяха нещо подобно по време на приключилата икономическа криза. Благодарение на международни интервенции техните валути и банкови системи бяха спасени, но много страни преживяха голям спад в производството и ръст на безработицата. За съжаление те

в сравнение с икономиките в Азия.

След азиатската криза беше ясно, че повечето страни в региона са станали по-нестабилни заради изгубената конкурентоспособност, слабото държавно управление и липсата на прозрачност. Сред проблемите се наредиха и търговски ограничения, лоша регулация на банковия пазар, липса на конкуренция на пазара. Държавите бяха засегнати в различна степен, но важното е, че си научиха урока, и начинът, по който функционират институциите им, се подобри.

По подобен начин и икономиките в Латинска Америка заздравиха паричните си политики, за да стабилизират валутите си и капиталовите пазари, да либерализират пазарите и да подобрят управлението. Тези мерки осигуриха по-голяма икономическа стабилност, а тя от своя страна омекоти удара на последната криза.

Същото трябва да направят и развиващите се икономики в Европа. Но фактът, че те получиха международна помощ, като че ли замрази този процес. Регионът трябва да се върне не просто към растеж, а към устойчив растеж.

В годините преди кризата европейските развиващи се икономики се представяха много добре. Много от тях регистрираха икономически ръст, който се конкурираше ако не с този на Китай, то със сигурност с растежа на много други развиващи се икономики по света. По отношение на износа тези икономики също се представиха почти толкова добре - а в някои случаи дори и по-добре дори от Китай.

Но още преди кризата беше ясно, че тези държави

Разходите за труд нараснаха много по-бързо, отколкото в други региони по света. В Латвия например разходите за труд се увеличиха 10 пъти по-бързо, отколкото в САЩ. Освен това регионът разчиташе на чуждестранни капитали, за да генерира икономически растеж. Затова много страни поддържаха дефицит по текущата сметка.

Силно се увеличи и вземането на заеми от чуждестранни инвеститори. Кредитирането от чужбина доведе до това, че рисковете от евентуално обезценяване на чуждите валути се прехвърлиха на най-беззащитните агенти в икономиката: домакинствата. А банките се оказаха с големи експозиции.

Заплатите започнаха да растат по-бързо от производителността на труда, конкурентоспособността намаля. Лесният достъп до евтино финансиране и поскъпването на суровините

 - например в областта на инфраструктурата, образованието, здравеопазването и др. Но сега новите в Европа имат нужда от източници на конкурентоспособност. Според проучване на Европейската банка за възстановяване и развитие сред мениджъри регионът е лишен от квалифицирана работна ръка. Има и проблеми с данъчната политика и корупцията.

Тези проблеми не могат да се решат бързо, но пък от ситуацията могат да се направят изводи. Някои страни като Унгария успяха да съхранят равнището на образователната си система, а това е жизненоважно за конкурентоспособността в дългосрочен план. Естония даде пример за опростяване на данъчната администрация. Грузия успя да намали драстично корупцията по ниските етажи на властта - чрез уволнения, по-високи заплати и солени глоби за подкупи.

Развиващите се икономики в Европа имат стабилен модел за растеж. Ако направят необходимите реформи, те ще подобрят и потенциала си. Също толкова важно е да създадат буфери срещу шокове и да започнат да провеждат антициклична политика.