Въпроси след поредната енергийна стратегия

На 17 януари пак се състоя обсъждане на енергийната стратегия на България. И това ще е последното преди внасянето й в парламента. Разбира се, там тя ще мине през различни комисии, ще бъде подложена на различни виждания и интереси и може съществено да се промени.
Сегашният вариант повдига много въпроси. Ето някои от поводите за тях:
1. Никъде в стратегията не се споменава свързването на България в бъдещата европейска електропреносна супремрежа. Тоест
България се самоизолира от Европейския съюз
2. Стратегията определя като основна цел 30% битово газифициране до 2020 г. Това е огромна инвестиция, предимно от страна на частните ползватели. Тази цел обаче е напълно несъобразена с енергийните тенденции и с директивата за енергийна ефективност на сградите, която изисква до 2020 г. всички нови сгради да бъдат нулево въглеродни. Подобна цел би трябвало да се залага само след много сериозен анализ за бъдещите форми на отопление в страната.
3. Транспортът е почти подминат. Неговата електрификация е едва спомената. Електрическият автомобил е вкаран в един пакет на екоавтомобили, които ще черпят енергия от възобновяеми енергийни източници. Смисълът на електрическия автомобил е много по-различен и той не би трябвало да се обвързва с първичния енергиен източник. Една съвременна енергийна стратегия би трябвало да поеме поне принципен ангажимент за изграждане или подкрепа за изграждане на инфраструктура за електрически автомобили.
4. Идеята българската енергетика да се развива на основата на разрастване на централи на лигнитни въглища (на други езици те не се и наричат въглища) е крайно съмнителна - както заради високите равнища на въглероден диоксид (чиято цена ще расте), така и заради съпътстващите замърсявания на въздуха.
5. Идеята за реконструкция на лигнитни централи на газ не е засегната. Това е най-малкото сценарий, който трябва да се проучи добре и ако се отхвърли, да се отхвърли със сериозни аргументи.
6. Въвеждането на Smart Grids и Smart Meters (интелигентни или компютризирани електромери и електропреносни мрежи) въобще не е засегнато (освен в един параграф с констатацията, че те съществуват).
Това е все едно да напишеш стратегия за информационното обслужване на страната, без да споменеш за съществуването на интернет и на компютри. Освен това Smart Grids и Smart Meters са основен компонент в постигане на енергийна сигурност, която е обявена за приоритет на стратегията, и срещу злоупотреби (кражба) на електричество.
7. Термопомпата е спомената веднъж в една редица от неща, които трябва да се направят във връзка със съобразяването с европейските директиви. На практика технологията на термопопмпата се сочи като най-вероятно бъдеще на битовото отопление (не газ). Тази технология се използва масово и сега (под формата на климатични инсталации) и всеки, който си е направил сметка, знае, че тя е
два пъти по-евтина от сегашното централно парно отопление
8. Санирането на сгради е споменато само 3 пъти в най-общ план. Около 40% от емисиите и приблизително толкова от енергийните ресурси на страната минават през сградите. Тяхната енергийна ефективност е изключително ниска. Дълбокото им саниране (не облепяне със стиропор) би трябвало да има централно място в националната енергийна стратегия.
9. От стратегията става ясно, че "Белене" ще се строи, за да изнася България електроенергия ("…България ще увеличи капацитета си за износ на енергия с допълнителни над 1500 мВт"). Би било по-честно тази цел, която обхваща огромна част от електрогенерацията на страната, да бъде обособена в отделна глава и обоснована с още няколко изречения.
10. На нито едно място
енергийната сигурност не е обвързана с енергийната ефективност
В същото време енергийната сигурност като приоритет на стратегията е спомената над 40 пъти. Трудно е да се намери по-голяма гаранция за енергийната сигурност от енергийната ефективност.
Още много други въпроси мога да се повдигнат към националната енергийна стратегия. Двата най-основни въпроса обаче са:
- има ли достатъчно изследвания за енергийния потенциал
и сценарии за страната; и
- ако такива изследвания се появят, те ще доведат ли до реален политически и обществен дебат за бъдещето на българската енергетика и българската икономика
Ако отговорът на тези два въпроса е отрицателен, тогава няма особено значение какво точно пише и в най-новата енергийна стратегия.
* Други от същия автор може да прочетете на блога му www.julianpopov.com