Само преди половин година синдикатите и социалният министър настояваха за вдигане на минималната работна заплата (МРЗ) за 2011 г. до 270 лв. Тогава това не мина, но сега от КНСБ, отново подкрепени от Тотю Младенов, пак наддадоха глас, но вече за увеличение до 290 лв. от средата на годината.

Мотивите им са същите – повече пари за работниците, справедлива цена на труда, пълнене на бюджета, икономически растеж. Дали обаче е така?

Много често се изтъква фактът, че минималните доходи в България са най-ниски в ЕС. Това е вярно, както е и вярно, че изобщо заплащането е най-ниско, както и стандартът на живот. На графика 1 е представен делът на минималните заплащания от средните доходи в европейските страни и САЩ.

България попада в средната група – около 40-43%. Ако минималната заплата се вдигне до 290 лева, България директно ще се премести в топ 5 по МРЗ , която е над 47% от средната. Какви ще са ефектите от този неочакван за пазара на труда скок?

Един от основните, изтъквани от синдикатите доводи е, че подобно "изкуствено" увеличение ще повиши стандарта на живот на по-бедните и по-уязвимите слоеве на общество. Така по-високите доходи на най-ниско квалифицираните ще доведат до покачване на средната работна заплата в страната, което пък предизвиква икономически растеж. Ако беше така, защо не разпоредим направо минималното плащане да стане 1000 лв., за да постигнем още по-големи резултати? Подобна идея май звучи абсурдно. Заплатите не се и не трябва да се покачват по нечие бюрократично хрумване или защото някой така иска.

Какво ще стане с всички, които сега получават под 290 лева – вероятно над половин милион българи? Разбира се, тук се включват и тези, които официално се осигуряват на минимума и получават остатъка от заплатата си "на ръка". Дори да приемем много песимистично, че 90% от случаите са такива и че заетите в държавния сектор действително получават толкова, колкото декларират, то под ударите на това предложение остават над 100 хиляди души, които реално изработват по-малко от 290 лв.

Наивно е да смятаме, че работодателите просто ще вдигнат заплатите и всичко ще си продължи постарому. Увеличаването на разходите за труд с 20% ще принуди част от фирмите да фалират или да се преместят в друга държава, а  мнозинството от тях най-вероятно ще преминат в сивия сектор. И така нито ще се увеличи покупателната способност, нито ще имаме по-висок растеж. НОИ пък въобще няма да го мислим.

 

Вторият основен използван аргумент за увеличаването на МРЗ е намирането на "справедлива" цена на труда на най-ниско квалифицираните. Подобен довод звучи още по-абсурдно. В действаща пазарна икономика административното определяне на работното заплащане за цялата икономика е немислимо. Увеличаването на цената на труда е обусловено от нарастването на производителността на труда. На графика 2 отново е представено сравнение със страните от ЕС, където ясно се вижда, че ниската МРЗ в България отговаря на факта, че и производителността на труда е най-ниска.

Здравата логика показва, че повишаването на минималната работна заплата не само че няма да доведе до увеличаването на доходите на нискоквалифицираните, но и е най-силно дискриминиращото ги правило. Когато разходът за труд е по-висок от добавената стойност, която работникът произвежда, той просто няма да бъде нает и няма да има шанс дори да натрупа опит. Множество анализи разглеждат този ефект, а едно изследване на френския Национален институт по статистика и икономически изследвания от 2008 г. емпирично доказва, че увеличаването на МРЗ с 10% води до загуба на 290 000 работни места в дългосрочен план.

Накратко, примамливият довод за "справедливо" заплащане ще се окаже причината за липса на каквото и да било заплащане.

 

Ако дотук аргументите на синдикатите бяха насочени по-скоро към спечелване на работниците, твърдението, че увеличаването на МРЗ ще доведе до повече приходи в бюджета, цели да осигури благоволението на управляващите. Но то просто не е вярно.

Първо, редица бюджетни разходи са обвързани с МРЗ. От една страна, държавата ще трябва да вдигне заплатата на всички в държавния сектор, които работят за по-малко от 290 лв. От друга страна, МРЗ е база за изчисление на множество други пера: плащанията за субсидирана заетост (включително новата програма за създаване на "зелени работни места"), социалните помощи за отглеждане на дете от 1 до 2 години, добавките за хората с увреждания, възнагражденията за приемни семейства. Дори министърът на труда, подкрепящ предложението, грубо изчисли, че с промяна до 270 лв. разходите ще са по-високи от приходите с около 5 млн. лв. 

Второ, досега разгледаните ефекти от увеличаването на МРЗ – по-висока безработица и по-голям сив сектор – също ще се окажат разход за бюджета. Нещо повече – те ще се отразят на цялата икономика и ще повлияят пряко на икономическия растеж.

Ясно е защо синдикатите пропускат много важни моменти, но дано при обсъжданията не се забравя, че увеличението на МРЗ ще доведе до множество негативни ефекти. И изобщо съществуването на административно определена минимална цена на труда е най-голямата несправедливост, която може да се наложи на работниците, да се изисква от работодателите и да се причини на икономиката.