България започва да изгражда високоскоростни жп линии, по които влаковете ще могат да се движат със 130 - 160 км/ч. Това се разбра при подписването - при втория опит - на договора за рехабилитация на отсечката Пловдив - Бургас с евросредства. Лошо няма - страната се нуждае от модерна инфраструктура, ако иска да печели от превоз на товари през своя територия. Въпросът е доколко ефективно ще се използват новите линии.

Най-големият превозвач все още е БДЖ, а частните му конкуренти масово наемат под наем машини от неговия локомотивен парк, който е остарял и поддържа средна скорост от 60 км/ч. Днес транспортният министър Александър Цветков каза, че подходящи превозни средства за новите линии ще се купуват "на по-късен етап", когато БДЖ ще се стабилизира и излезе на печалба.

Тук е уловката - през последните поне 20 години, когато държавните субсидии за компанията излязоха на светло, разходите на БДЖ винаги са били по-големи от приходите й. В началото социалната политика на евтини пътнически превози се субсидираше не от държавата, а от печелившия (тогава) товарен транспорт.

След това правителствата бяха принудени да плащат за ценовите си отстъпки, но никога реалната им стойност. И компанията продължи да се обезкръвява. В комбинация с неефективно ръководство, страх от кардинални промени и притисната от конкуренцията в товарните превози БДЖ и до днес трупа загуби и затъва.

А вярата, че новият кредит на Световната банка, обвързан с програма за преструктуриране, ще оправи нещата, вече я играхме. Между 1995 и 2002 г. държавната компания получи близо 300 млн. долара от същата финансова институция и отново срещу програма за модернизиране.

Крайният резултат се вижда. Сегашният опит ще завърши по същия начин, ако страхът от радикални промени отново надделее. Както за съжаление се вижда от поредната програма на дружеството, вече определена от експерти като "пълнене на дупки".