Ако попитат един средностатистически футболен запалянко какво ще направи, ако стане треньор на "Левски", той сигурно би казал: "Ще оправя средната линия", или нещо подобно. Лошо няма.

Не е нужно да си завършил Висшата футболна школа в Кьолн, за да знаеш, че халфовете решават всичко - пише го във вестниците, казват го по сто пъти на мач телевизионните коментатори. Идеята е похвална, въпросът обаче е как?

На същия въпрос ще трябва да отговаря и Симеон II. Подобно на нашия запалянко той се заканва да оправи онова, в което според вестниците сме най-зле. Посланието му беше огледален образ на нагнетяваната от медиите катастрофична картина на ситуацията в България.

Хората вярват, че управляващите политици са корумпирани - Симеон II призовава за морал в политиката. Живеем зле - значи, ако ме подкрепите, след 800 дни ще стане добре. С една дума - ще оправя средната линия.

Де да беше обаче само Симеон! В края на краищата какъв да бъде един цар, търсещ си място в политиката, освен популист?

Проблемът е, че и останалите политически сили бързат да предложат онова, което ще погали изтерзаното българско ухо. ВМРО вече си направи устата да вземе гласовете на онези, които искат връщане на смъртното наказание.

Не е трудно да се досетим какви други предизборни идеи ще се появят. БСП май вече поиска преразглеждане на приватизационните сделки - или още не?! Все някой ще се сети да обещае, че дойде ли на власт, ще премахне НСРТ.

Не е за чудене "Гергьовден" да поиска ултиматум до Кадафи да пусне българските медици от затвора... Българският политически хоризонт е предвидим - достатъчно е човек да чете вестници, за да знае какво ще му обещаят кандидат-управниците.

Оказва се обаче, че и СДС е склонен да се поддава на общия тон. Какво да кажем например за гордото обвързване на "Европа" и "дясно" покрай срещата на лидерите на Европейската народна партия в София?

За политолозите на СДС е повече от ясно, че Европейският съюз, с който водим преговори, е бюрократична административна структура, към която с подозрение се отнасят тъкмо десните в Европа. Явно обаче някой реши да съчетае традиционната антикомунистическа, т.е. "дясна" идентификация на СДС с външнополитическия успех около падането на визите и преговорите за присъединяване.

Онова, което се получи, напомня онези колажи, в които съединяват "най-хубавите устни" (примерно на Клаудия Шифър) с "най-хубавите очи" (примерно на Ева Херцигова), в резултат на което се получава някакъв странен звяр.

Изобщо добре ще е СДС да поозапти малко дясната си реторика, защото тя няма да му донесе нищо - особено след като Симеон се завръща и ще си прибере хората, които с умиление си спомнят 1939 г. Дясната реторика има смисъл пред електорат, който е, общо взето, доволен от своя социален статус и иска да го запази.

Колко процента от българите обаче искат да запазят сегашното си положение?! "Работа и сигурност" звучи добре, но по-добре ще е СДС да не забравя, че оправданието на неговото съществуване е реформата, така че да не ни пробутва приказки за "стабилност" и "спокойствие", които по-прилягат на стари и млади социалисти.

Сигурност за съжаление има само на небето, а тук, на земята, най-доброто, което една политическа сила може да направи в ситуация като българската, е да се стреми да отваря нови възможности пред хората. Току-виж тогава средната линия наистина се оправила.