В студентските ми години бях приета за член на партията, която беше партия-държава тогава - БКП. Онези, които ме познават, знаят, че дядо ми по бащина линия е с изпълнена смъртна присъда от 1952 г. като неколапетковист. Аз не съм скъсала пъпната връв със семейството ми, така че в мое лице да се говори за някаква носталгия по комунистическо минало би било просто несериозно...

Не се срамувам, че съм била тогава член на комунистическата партия, защото комунистическата партия до 89 г. - това беше държавата. Винаги - и като млад човек студент, и насам, моята кауза е била държавността. И винаги към партията, която е изповядвала тази кауза, съм имала отношение.