Живеем в свят, чието икономическо и политическо управление на теория е в ръцете на Г-20. На практика обаче глобално лидерство не съществува.

Страните от Г-20 не могат да се споразумеят по основни въпроси като паричните и фискалните политики, валутните курсове и глобалните дисбаланси, климатичните промени, търговията, финансовата стабилност, международната монетарна система, енергетиката, храните и глобалната сигурност. Всички тези проблеми се възприемат като игри с нулев резултат. Така че на практика живеем в свят Г- нула.

През XIX век стабилният хегемон беше Великобритания. Британската империя налагаше глобалните облаги от свободната търговия, свободното движение на капитала, златния стандарт, а паундът беше основна глобална резервна валута. През ХХ век Съединените щати поеха тази роля, налагайки своя Пакс Американа, за да гарантират сигурността в по-голямата част от Западна Европа, Азия, Близкия изток и Латинска Америка.

САЩ доминираха институциите от Бретън Уудс - Международният валутен фонд, Световната банка, а по-късно и Световната търговска организация - определяйки глобалните търговски и финансови правила с долара като основна резервна валута.

Днес обаче американската "империя" преживява относителен упадък, бидейки прекалено задлъжняла. В същото време надигащата се сила - Китай, която не е либерална демокрация, преследва модел на държавен капитализъм. Китай обаче само се възползва от наложената система - посредством търговията, валутните курсове и климатичните промени, 

И въпреки че съществува всеобщо недоволство от доминирането на американския долар, китайският юан все още е далеч от превръщането си в основна глобална резервна валута.

Този вакуум и липсата на лидерство в глобалното икономическо и политическо управление, започнал, откакто Г-20 наследи Г-7, пролича особено в разгара на последната икономическа и финансова криза. С изключение на срещата в Лондон през април 2009 г., когато беше постигнат консенсус за отпускането на парични и фискални стимули,

на който се обсъждат много проблеми, но се постигат малко споразумения.

Глобалните икономически сили не могат да се разберат дали има нужда от допълнителни парични стимули, или те трябва да бъдат изтеглени. Не стигат до единомислие и за необходимостта от съкращаване на глобалните дисбаланси по текущите сметки - и до каква степен това трябва  да стане с манипулиране на валутните курсове.

Напрежението с обменните курсове може да доведе до валутни войни, а оттам до търговски ограничения и протекционизъм. Опасността от финансов протекционизъм се увеличава, тъй като редица държави налагат ограничения на нестабилните финансови потоци и на преките чужди инвестиции.

Не може да бъде постигнат консенсус за реформите в регулацията и надзора на финансовите институции и още по-малко на международната парична система, в основата на която стоят свободните валутни курсове и централната роля на долара като резервна валута.

Преговорите за климатичните промени също приключиха с провал. Няма единство по отношение на проблема с храните и енергията на фона на новата надпревара за ресурси. Що се отнася до глобалните геополитически проблеми - напрежението на Корейския полуостров, ядрените амбиции на Иран, арабско-израелския конфликт, безредието в Афганистан и Пакистан и политическото напрежение в авторитарните режими в Близкия изток - великите сили си противоречат и

Няколко са причините, които превърнаха Г-20 в Г-0. Първо, когато дискусията премине от основните принципни проблеми към конкретни политически предложения, е много по-трудно да се постигне споразумение между двадесет преговарящи, отколкото между седем.

Второ, лидерите от Г-7 споделят вярата в силата на свободните пазари - за гарантиране на дългосрочен просперитет, както и в демокрацията - за политическа стабилност и социална справедливост. В Г-20 обаче влизат представители на авторитарни правителства с различни разбирания за ролята на държавата в икономиката, върховенството на закона, правата на собственост, прозрачността и свободата на словото.

Трето, на западните сили в момента им липсва вътрешен политически консенсус, както и финансов ресурс да придвижат напред международния дневен ред. САЩ са политически поляризирани и в определен момент трябва да започнат да ограничават бюджетния си дефицит. Европа е заета със спасяването на еврозоната и няма обща външна или отбранителна политика. Япония пък се намира в политическа задънена улица по отношение на структурните реформи, което не й позволява да спре дългосрочния икономически спад.

Накрая, развиващите се пазари като Китай, Индия и Бразилия са прекалено фокусирани върху следващата фаза от вътрешното си развитие, за да поемат финансовите и политическите ангажименти, свързани с новите им международни отговорности.

Казано накратко, за първи път от края на Втората световна война, нито една държава или съюз няма политическа воля и икономически лостове за постигане на целите си на глобално равнище. Както вече се е случвало в предишни исторически периоди, този вакуум може да насърчи правителствата да предприемат

В подобен свят липсата на споразумение на високо равнище за  създаване на нова система за колективна сигурност - фокусирана повече върху икономиката, отколкото върху военната сила - е не само безотговорност, но и опасност. Свят Г-0 без лидерство и сътрудничество между държавите представлява неустойчиво равновесие и риск за глобалния икономически просперитет и сигурност.