Ню Васюки
"— Шахмат! — не млъкваше Остап. — Знаете ли вие що е шахмат? Той движи напред не само културата, но и икономиката!
Втори ден Остап не бе хапвал нищо. Затова красноречието му бе необикновено.
— Да! — крещеше той. — Шахматът обогатява страната! Ако се съгласите с моя проект, ще слизате от града на кея по мраморни стълби! Васюки ще стане център на десетина губернии! Затова аз казвам: във Васюки трябва да бъде организиран международен шахматен турнир. Васюкинци няма да дават никакви пари. Те ще по-лу-ча-ват! Всичко е извънредно просто. На турнира с участието на такива световноизвестни майстори ще се стекат любители на шахмата от целия свят.
Стотици хиляди хора, материално осигурени хора, ще тръгнат за Васюки. Оттука и нуждата от аеропорт "Голямо Васюки" — редовно излитане на пътнически самолети и дирижабли за всички краища на света, включително Лос Анджелис и Мелбърн. Град Васюки ще бъде преименуван в Ню Москва и ще стане най-елегантният център на Европа, а много скоро и в целия свят."
Така Остап Бендер замайва наивните жители на задрямалото селце Васюки в неповторимия роман на Илф и Петров "Дванадесетте стола". Да ви напомня за нещо?
В Банско се организира кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини. Несъмнено голям успех за държавата, курорта, федерацията и всички знайни и незнайни ски труженици. Организацията е на ниво, посетителите са доволни, даже сняг се взе отнякъде, та не се наложи състезанието да се проведе върху изкуствена настилка. Дотук – чудесно, дори прекрасно.
Обаче това събитие даде повод на всички "любители на планините" да надигнат глас за построяване на повече писти, повече съоръжения, повече хотели, и повече съсипване на
малкото останала природа в региона
"В Банско отдавна мечтаят за още една ски зона", се казва в репортажа на БНТ по въпроса. Имат си и сериозно основание хората: "В момента пистите и съоръженията представляват много малък процент от територията на парк Пирин, докато практиката в света е около 12-13% от парковете да бъдат използвани за дейности, свързани със зимния туризъм." Нужно ли е да посочвам несъстоятелността на този аргумент?
В "света" (най-вероятно имат предвид Алпите) всичките ски съоръжения са построени над горския пояс и количеството изсечена гора за един огромен курорт като Китцбюел с, да речем, 200 км писти е по-малко от това над Банско. Просто планината има по-ниска горска граница и повече пасища и го позволява. Докато у нас не е точно така. В коментарите по плана за ски зона над София се мъдри следното: "Проектът предвижда зоната да е с площ около 915 хектара, 615 от които са гори и трябва да бъдат изключени от горския фонд", според "Дневник".
Усилията трябва да бъдат насочени към регулиране на развитието на туризма, така че то да става в по-умерени темпове и
да не се стига до икономически балони
най-вече като се насърчават алтернативни сектори на икономиката – високи технологии, производство, земеделие и т.н. Това и Остап Бендер го знае: "Повдигане на селското стопанство в радиус от хиляда километра: гостите трябва да бъдат продоволствувани със зеленчук, плодове, хайвер, шоколадени бонбони."
Не може да се поощрява само туризмът. При условие че той е основна част от БВП, по-ниските данъчни ставки за него гарантират свръхразвитие и пукане на балони, както вече стана. Резултатите са видни –
празни хотели за продан, недовършени строежи, мърляви улици
и липса на какъвто и да е уют. Нещо, от което в заветните Алпи, с които мрем да се сравняваме, няма и помен.
Ето и коментар на министър Плевнелиев по въпроса: "Колко феноменално би било всъщност софийското метро да стигне до спирката на станцията, на лифтената. Тогава София ще бъде единствената столица в Европа, в която 2-милионното население на този град ще ходи на ски с метрото."
Ню Васюки?
*Авторът е научен сътрудник в Техническия университет в Мюнхен