Двамата политици с най-висок рейтинг през последните години сякаш са си поделили наследството на Тодор Живков. Бойко Борисов взе простодушното излъчване и недодялания хумор, а Георги Първанов – страстта по стратегии, тезиси и концепции. След като

сега дойде ред на образованието.

На сайта на президентското АБВ се появи статия, подписана от него и екип сътрудници, със смелото заглавие "Новият модел на училищно образование – ключ към икономиката и общество на знанието. Дванадесет идеи за развитие на българското училище".

Като изключим някои смехории като това, че синдикатите били помогнали за положителните процеси в образованието, статията пожелава да се постигнат едни неща, за които всеки здравомислещ българин би гласувал с две ръце. Разбира се, че е добре да се намали процентът деца, отпаднали или необхванати от образователната система. (т.е. бъдещите обитатели на гетата).

Какво по-хубаво от ефикасна система за квалификация, която да осигурява кариерното развитие на учителите. И най-важното – кой би възразил да има "повишаване на качеството [на образованието] като предпоставка за бъдещото развитие не само на всеки български гражданин, но и на обществото като цяло, на икономиката и пазара на труда".

Само дето

Първият проблем е финансовото обезпечаване. Неща като "целодневно обучение", "вечерни училища" и "стимулиращи мерки като отпускане на стипендии, поемане на разходи на учениците за транспорт, храна, облекло, учебници, училищни принадлежности", за които се пледира в статията на Първанов, изискват сериозни бюджетни средства. Да не говорим за планираното "издигане на социалния статус на българския учител". Първанов не казва откъде ще дойдат парите.

Едва към края плахо се подхвърля за необходимостта от "широк обществен и политически консенсус" и съответно достигане до заветните 5% дял за образование в бюджета, което трябвало да стане към 2020 г. Чудесно. Президентът обаче, както винаги, пропуска да каже от кои сектори би посъветвал да се вземе. Защото думи като намаляване и съкращаване носят негативи.

Ясно е, че Първанов се опитва да наложи АБВ като силата, която ще внася "идеи" в заблатеното от популизъм и компромати,

Тези "идеи" обаче всъщност само накисват реалните проблеми в захарния сироп на едно безпоследствено, пожелателно говорене. Сякаш за решаването на проблемите са достатъчни само добро желание и свежи хрумвания като електронен паспорт на всички учащи.

Удивително е как при толкова много "идеи" за образованието Първанов успява да избяга от всички спорни въпроси, по които трябва да се вземе страна и да се направи избор. Например:

Какви трябва да са отношенията между държавен и частен сектор в образователната сфера? Ако се запази принципът "парите следват ученика", ще го следват ли те и в частните училища и университети? Как при системата на "делегирани бюджети" и "парите следват ученика" ще се стимулира поддържането на качество в образованието?

Пазарните механизми карат директори (и ректори) да се държат пазарно, което ще рече  да се стремят да произвеждат "продукт" с възможно най-малък разход на средства. Това означава, че не им трябват преподаватели с научна степен или по-голям стаж (струват повече), че е по-добре в една паралелка да има повече деца, отколкото по-малко, и най-важното – че двойките са забранени, защото ученикът/студентът ще отиде другаде заедно със субсидията, която държавата отпуска за него.

Какво трябва да съдържат образователните минимуми, които държавата поставя като изискване пред училищата?"Идеите" на Първанов за образованието остават на равнище "По-добре да си здрав и богат, отколкото беден и болен". Да, съгласни сме. Какво правим оттук нататък?! Жалкото е, че президентът - лидер на движение, воден от желанието да се хареса на всички, пропуска възможността да заяви една действително лява концепция за развитието на образованието. Статията намеква, че новият модел трябва

Да се върнат 80-те. Само че авторите ги е страх да го кажат направо.

Неолибералният модел, който половинчато беше следван през последните 10-15 години, вече показва дефекти. Част от тях се дължат на това, че той беше прокарван като безалтернативен, а критиката към него идваше не толкова от ляво, колкото от привържениците на статуквото. От позициите на накърнените групови интереси. Но то, българското "ляво", си е такова.

И Първанов продължава на старата струна – "национален консенсус", "Висш учебен съвет, в който да участват видни просветни и обществени дейци..." и т.н. Неговите "идеи" не формулират проблеми и пътища за решаването им, а търсят одобрението на консервативната част от обществото, уморена от "реформи". И така

Най-лошото е, че от другия наследник на Живков също идват само заклинания. Законът за развитие на академичния състав, гордостта на Сергей Игнатов, беше орязан веднъж в парламента и втори път от Конституционния съд, така че максимално да пасне на статуквото. Нов Закон за висшето образование, обещаван за миналия март, се оказа, че няма да има.

Законопроектът за БАН пък беше оттеглен от Борисов преди месец и даден в ръцете на компромисно съставена комисия, която сведе бъдещото настоятелство до чисто украшение и практически връща стария централизиран, съветски модел на управление на академията. Борисов тръгна на договорки с лобитата на статуквото за съжаление не само в образованието. И отляво, и отдясно надежда за ефективни политики се не виждат.