А сега накъде
Неотдавнашното замразяване на работата по проекта за нов училищен закон беше прието и коментирано от широката публика като връщане назад, като отстъпление и поредното зацикляне на образователната реформа. В действителност е точно обратното – то е истинската повратна точка, означаваща поне две важни неща: Първо, на управленско ниво някой е започнал да разсъждава и, второ, че общественото мнение,
активното гражданство е достатъчно зряло и силно
за да може да участва компетентно и аргументирано във взимането на държавни решения.
Чест прави на зам.-министър Дамянова, че имаше куража да изкаже неща, за които предшествениците и шефът й до момента мълчат: главно това, че до ден днешен на управляващите им липсва ясна концепция, т.е. посока, в която да се движат, дърпайки промяната. Като всеки адекватен човек в една нова и сложна ситуация зам.-министърката се спира и оглежда, за да разбере каква е работата и накъде да хване.
Обяснява, че проектозаконът не се бил провалил, ами че, макар и замразен, бил важна стъпка към желаното ново с дългото му обсъждане и събраните хиляди предложения вследствие на настойчивата покана за мнения и критика. Истината е, че не можеше да каже нищо друго, т.е. това е единственото възможно измъкване от положението.
Още повече че съдържа и голяма доза истина: неоспорим факт е, че проектозаконът както никой друг нормативен документ, бих казал, беше подложен на дълго обсъждане и че поканата за мнения и критики стоеше на челно място в сайта на министерството на образованието близо година.
Жалкото е, че при изготвянето на "новата министерска концепция" на Дамянова й се налага (поне за момента)
да разчита все на същите "експерти"
сътворили злополучния законопроект и сегашните 50 нормативни документа, уреждащи образованието. Те едва ли са хората, които могат да родят новата концепция за българското образование. Ще ми простят, ако не мога да си представя как довчера някой е творил нескопосан проектозакон, а на сутринта ще създава чисто нова концепция за образованието (когато е очевидно, че не знае какво точно е "образование", защото го е гледал вечно и само от своята чиновническа наблюдателница).
На мен лично ми е любопитно да разбера чия е била предишната идейна линия. Не беше ли тя рожба на същите тези "експерти"? Но както и да е, по-интересният въпрос в момента е: "Ами сега накъде?"
За първи път в сферата на образованието сме свидетели на признание на най-високо ниво, че реформата не върви, което е доказателство за "изтрезняването", за което ние, лудите глави от шепа неправителствени организации, пледираме и работим вече 10 години.
Всъщност случва се точно това, което си пожелавахме да се случи: министерското замразяване на проектозакона слага началото, този път истинското начало, на голямата промяна, защото премества вниманието от подробностите, от дреболиите към фундаменталните извечни въпроси, чиито липсващи отговори караха предишните "реформи" да буксуват така страшно.
Въпросите са изобщо
за смисъла на формалното училищно образование и на държавния ангажимент
тук. Къде желаем да стигнем и защо? Защо децата ни да ходят на училище? Какво печелим от това всички и всеки един от нас поотделно? В състояние ли е държавата да се грижи подобаващо за това или не? И ако не е държавата, кой?
Става въпрос за философията на образованието (защо), но и за конкретизирането й в един логичен и изчерпателен разказ-визия за какво, къде, кога, как и колко (класическите пет журналистчески въпроса), с възможно най-малко участие на централното държавно управление - доказало многократно, че не може.
Дали това е светлината в края на тунела на образованието? Не. То вече е на светло, защото за него вече се говори много и се действа целеустремено благодарение на активността на дузина граждански проекти. Вече сме извън тунела, но тук е кръстопът, а и въпросът седи пред всички нас, защото волю-неволю ще вървим напред заедно: Накъде да хванем?
И какво да сторим, че никога повече да не се забиваме в познатата и твърде неуютна за всички (за управляващите също, вярвам) идейна тъмнина? Как управляващите да управляват по-мъдро? Как гражданите и местните общности да участват все по-активно във вземането на решенията? Какво точно е учене и научаване? И възможно ли е това да се случва само в училище? На тези въпроси ще се опита да отговори в петък един важен граждански форум, събиращ повечето от важните фигури на терена на реформата.
*Авторът е създателят на проект "Новото образование" - www.novoobrazovanie.org