Липса на управленска воля, популистки ход или нечиста сделка е сключването на меморандума между правителството и "Лукойл"? Това са част от въпросителните, които постави тази безпрецедентна мярка. За цените на горивата тече оживена дискусия, включиха се широк кръг  заинтересувани лица и групи, цитиращи различни числа и източници за цените.

В това има логика предвид чувствителността на темата както за потребители, производители, търговци, така и за правителството. И то, изправено за пореден път пред общественото негодувание, избра

икономическите проблеми. Изказването на премиера, че нищо не може да се направи, наля още повече масло в огъня. Логично, промяната на курса не закъсня.

В крайна сметка намесата на държавата ще понижи цените на горивата с 14 стотинки за литър – това е посланието от договорката за сключване на меморандум с "Лукойл". Все още детайлите не са официално оповестени, но от всичко изговорено се разбра, че част от сделката е премахването на биокомпонента от дизеловото гориво и промяна в задължителните запаси на фирмите.

В замяна на това "Лукойл" ще замрази цените си (на дребно) за месец - с надежда примерът да бъде последван и от другите пазарни участници. И така, крехкото спокойствие е постигнато. Какво следва нататък?

Държавата спестява на широката публика действителните ефекти от подобни административни регулации, които ще имат крайно негативно влияние за всички потребители. И двата лоста (биодизел и резерви) са свързани с поети ангажименти на България като член на ЕС и са регламентирани в договори и директиви. Премахването на биокомпонента е

България вече е поела ангажимент да достигне определени цели за използването му до 2020 г. Това е заложено и в голяма част от националното законодателство - енергийна стратегия, закон за ВЕИ, Национална програма за реформи. Сегашното премахване ще трябва да се навакса в следващи периоди заедно с първоначално предвидени стъпки на увеличение на биочастта.

Ако сега цените се понижат с 6 ст. на литър, то впоследствие трябва да очакваме още по-голямо увеличение (Според действащия Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници от 1 март 2011 г. съдържанието на биодизел трябва да е минимум 4%, а на биоетанол минимум 2%.

Съгласно новия закон за енергията от възобновяеми източници, който се обсъжда в икономическата комисия на парламента, се въвежда график за поетапно повишение. Крайната цел е 10% за биоетанол и 7% за биодизел до 2020 г.) А колкото повече се отлага това увеличение, толкова по-шоково ще бъде.

Намалението на задължителните резерви също ще има своя

Логиката на предложението е, че поддържането на запасите за по-кратък срок трябва да намали разходите за производителите и вносителите, което би трябвало да се отрази в понижение на крайната цена. Аналогично на биодизела и тук България има поети ангажименти към ЕС, но разликата е в значително кратките срокове за достигане на нивата.

Според Договора за присъединяване и директива 2006/67/ЕО всички държави членки следва да поддържат запаси от поне 90 дни от среднодневната вътрешна консумация за предходната година. България е една от страните с преходен период, според който тази цел трябва да се постигне до края на 2012 г.

Според графика до края на 2011 г. резервите трябва да стигат за 80 дни. Държавният резерв поддържа за 30 дни, останалото – производители и вносители. Директивата дава право да се приспаднат до 25% от 90-дневното задължение, ако държавите имат собствен добив на петрол. Това обаче е неприложимо за България, тъй като този добив е под половин процент от брутното потребление (0.4% за 2009 г.).

Към края на 2010 г. България е една от държавите в ЕС с относително най-ниски задължителни запаси – към края на декември са 67.4 дни потребление на база 2009 г. - и следва да изпълни поетия си ангажимент до края на следващата година. Точно обратното ще се случи с предложените промени. И ако това е мярка за понижаване на цената, то

при задължителното повишаване на запасите. Нещо повече, от началото на 2013 г. действието на въпросната директива ще се замени с нова - 2009/119/ЕО, според която резервите ще се изчисляват по съвсем различна методика. Засега липсват данни с колко и в каква посока ще се измени задължението на България, ясно е само, че в преговорния процес  страната е изразила позиция, че новата методология поставя твърде амбициозни цели и висока цена. Освен това според тази директива държавите  ще могат да използват запасите си само при особено извънредни ситуации или кризи от местен характер.

Засега не е ясно как ЕК ще реагира на обявените от правителството мерки, особено в частта за резервите.  С тяхното прилагане България ще влезе в противоречие с договорените условия, което може да бъде последвано от санкции. Погледнато чисто икономически, мерките повишават риска за всички потребители в България, тъй като наваксването на предвидените отстъпки в тях ще се прави във времена на още по-сериозен външен ценови натиск.

Статията е от седмичния бюлетин на ИПИ "Преглед на стопанската политика" - http://ime.bg/bg/pr_bg/