Подписването на пакта за еврото, с което ще се спасяват държавите с финансови проблеми в еврозоната, ще бъде комбинирано с регулативни промени, които ще засегнат всички присъединили се, стана ясно при дебатите в Европейския съвет в петък. Най-рисковите от тях за България са повишение на данъците и замразяване на доходите.

Объркващите за гражданите новини, които идват от Брюксел, са съпроводени от пълно мълчание от страна на управляващите. Не стана ясно каква друга полза би имала България от подписването на пакта освен имагинерното приближаване към еврозоната. Допълнително разколебаване идва от информацията, че БНБ и финансовият министър имат големи резерви към решението ни за подкрепа.

Следователно, след като е готов да инвестира парите на данъкоплатците, за да спасява държави от еврозоната, премиерът Бойко Борисов трябва да отговори на следните въпроси:

1. Какво ще получим срещу участието на България в Европейския механизъм за стабилност, с което ще даваме пари и ще поемаме гаранции?

2. Ще получим ли пътна карта (или гаранции) за приемане в еврозоната (ERM2)?

3. Ще имаме ли достъп до инструментите на механизма, ако ние самите изпитаме финансови затруднения?

4. Приемайки да участва в механизма за стабилност, България губи ли възможността да се разграничи от евентуално решение за вдигане на корпоративния и подоходния данък?

5. Каква ще бъде българската политика, ако Европейският парламент приеме като задължително условие за изпълнение на пакта замразяване на индексирането на доходите спрямо инфлацията?

6. Ще бъдем ли санкционирани наравно със страните от еврозоната, ако се появят макроикономически дисбаланси в българската икономика?

7. Как правителството ще защити националния интерес и има ли визия как това се вмества в ангажиментите, които сега се поемат?

8. Помага ли това и как за изграждането на силна икономика и нарастването на доходите?

И тъй като в управлението на ГЕРБ през последните седмици липсват сериозни дебати по икономическите ни приоритети, заслужаваме и настояваме за ясни и изчерпателни отговори, а не за "телеграфни" съобщения като тези за предстоящото подписване на тримесечен мораториум с Русия за АЕЦ "Белене" "за изчистване на технически въпроси, касаещи рисковете при земетресения, цената за реализацията на проекта и други спорни въпроси", както и невидяното от никого споразумение с "Лукойл" за цените на горивата. По силата на обществения договор суверенът, тоест гражданите, има право на това.