Алтернативата: нови сметки или нова философия

Поредната вълна от социологически проучвания през последния месец открои едно позабравено, но напълно логично явление: засилва се желанието за качествена промяна. Всеки трети българин е готов да гласува за нова партия, различна от вече познатите. Тепърва ще трябва да се изследва социалният портрет на тази група и да се изяснят мотивите за стремежа да се търси нещо напълно ново.
Още по-интересно е да се разберат корените на убедеността на немалко хора, че у нас е възможно да се появи политически субект, необременен с пороците на повечето от досегашните. Или просто става дума за надежда –
нали надеждата умира последна?
С такива данни все още не разполагаме, и все пак се усеща, че настъпва все по-видимо размърдване в политическите среди. Мнозина, които въобще не се вместват в графата "нови" (а просто пакостите им са позабравени), привиждат възможност за "второ политическо дихание". Тук обаче не говорим за изкушението и умението да се използва късата политическа памет на голяма част от българите.
Тази "стратегия" е любим инструмент на БСП, очевидно ще бъде приложена и сега, но не само от социалистите. Остава да видим какъв ще е резултатът, според мен няма да е впечатляващ.
По-сериозни са въпросите: наистина ли има потребност и пространство за "нова алтернатива", има ли шанс да се появи и каква би могла да бъде тя. По първия и втория въпрос мисля, че отговорът е определено положителен и това не е плод на отчаян оптимизъм.
Понякога в отчаянието си интелигентни и почтени хора ослепяват и оглушават за появата на нови тенденции в обществото, а оттам и в политиката. Спонтанно възникналите граждански протести срещу високите цени на горивата не са проява на някакви нови "лудити", а израз на все по-ясно осъзнаваната съзнателно деформирана природа на българската икономика, в която наистина държавата играе "комбина" с определени монополисти и картели.
Причината за злото не е просто в алчността на едни или други компании и мениджъри, а в
политическия чадър над нарушаването на базисни правила на пазара
В българското общество се натрупват не само отчаяние, страх от бъдещето, свиване в пашкула на оцеляването поединично. Има и противоположни тенденции. Тези тенденции днес може да не са ясно оформени и да не са намерили персонифицирани говорители, но набират сила. Поради това рано или късно, но по-скоро в краткосрочен план, ще намерят излаз в политиката и борбата за властта.
Възможно ли е новият порив на българите към справедлив и уреден живот да бъде "яхнат" за пореден път? Напълно възможно е, но според мен броят на тези, които ще позволят да бъдат "яхнати" за пореден път, намалява и скоро няма да бъде достатъчен дори и за старта на манипулативни политически проекти. Сега сме свидетели на сметки къде има повече "празно пространство" (разбирай "електорат за лъгане"), та натам да се насочат усилията.
Някои части от политическия спектър се определят като пренаселени и преексплоатирани (като дясното), други - като относително пусти, но опропастени от досегашните си стопани (като лявото). Отново апетитите се насочват към центъра, защото у нас всичко, което е аморфно, неясно, недоизказано и недомислено, с лекота се представя за център.
Всички известни и неизвестни кандидати за "нова политическа слава", т.е. желаещи да се възползват от оформящата се масова нагласа да се търси нова посока и нов носител на бремето на властта, обаче си правят сметки без кръчмаря. Защото си представят
новото като прекрояване и преконфигуриране на старото
представено в достатъчно атрактивна нова опаковка.
Бъдещата алтернатива на досегашната политика (ако е наистина алтернатива) ще израсне на друга основа, ще използва аргументите на нова философия, а не на старите изпитани аритметични правила. В това отношение управлението на ГЕРБ е много полезно, защото дава основание за ценни поуки относно изчерпаността и непродуктивността на политическата парадигма на прехода.
Това ново, което мнозина искат (и все повече хора ще искат), не е предопределено да бъде ляво или дясно, но задължително ще се основава на нова философия на публичното управление. Философия, която отдава дължимото на респекта към закона, институциите и порядъка, но не разчита на страха и принудата като основна пружина, движеща човешкото поведение. Философия, която изхожда от адекватно разбиране на съвременния свят (валидно и за България, колкото и да ни се струва невероятно) като пространство, организирано и функциониращо на мрежов, а не на пирамидално-йерархичен принцип.
Философия, която отчита, че успехът на една правителствена програма и на конкретните политики зависи не главно от вложените финансови средства, а от способността да се завоюва доверието на заинтересуваните страни и да се привлекат за участие в разработването и прилагането на политиката.
С една дума, преди всичко група от хора с общ манталитет (а чак след това възприели конкретна организационна форма), широк кръгозор, образованост и интелект, които разбират, че не може да има здравна реформа без участието на пациентските организации, образователна реформа без участието на родителите, преподавателите и младите хора, реформа на социалната политика без пълноценно включване на представителите на бенефициентите. Пълноценно, а не за парлама!
Българското общество се нуждае отчаяно от повече управленска интелигентност
справедливост и солидарност, но капацитетът, който може да превърне тези мечти в реалност, не е предварително обозначен с етикетите на пространствените измерения ляво и дясно. Въпросът не е в това къде има "свободна площ" (в смисъл на по-малко навалица на мераклии за власт), а къде в конкретния момент ще протече "волтова дъга" и ще се натрупа критичният минимум за начало на налагане на тази нова философия.
Няма как да предвидим този момент, нито конкретните участници в него, и слава Богу, иначе кой знае какво би минало в главите на тези, които смятат, че са обречени да управляват завинаги.
Но това, че не можем да посочим имена, срокове или конкретни зони от политическото пространство, не значи, че хората не се променят и не се учат, включително от собствените си грешки. Фактът, че мнозинството от разочарованите от ГЕРБ не се връщат обратно към някоя от традиционните политически възможности, е достатъчно позитивен.
Някои общества, които днес приемаме за еталон за демократичност и гражданска култура, са търсили отговорите на тези и подобни въпроси в продължение на десетилетия и дори столетия. Нямаме основания да смятаме, че ние ще се справим и по-бързо, и по-качествено от тях. Важно е да продължаваме да вървим и да стъпваме здраво на земята.
*Авторът е доцент по публична администрация в СУ "Св. Климент Охридски"