В края на миналата седмица НСИ и финансовото министерство публикуваха данни и прогнози за потреблението в България. От конвергентата програма на министерството (чиято цел е да догоним страните от ЕС по стандарт на живота) за периода 2011 -  2015 г. става ясно, че правителството очаква най-вече вътрешното потребление да започне да движи икономическия растеж. Съпътстващата я Национална програма за реформи си е поставила за цел през 2020 г. българите да достигнат 60 на сто от средното качество на живота в ЕС спрямо сегашните 44%.

Правителството очаква след спада през 2009 г. и 2010 г. тази година потреблението на домакинствата да нарасне вследствие на преустановяване на негативните тенденции на пазара на труда, възстановяване на доверието в икономиката и съответно по-ниската склонност към предпазни спестявания, както и по-голямата кредитна активност.

В същото време най-новата анкета на статистиците за доверието на потребителите разкрива, че заради страха от съкращения и инфлацията домакинствата ще продължат да отлагат покупки и да спестяват. Данните на НСИ сочат, че в последните две години потреблението на гражданите се е свило дотолкова, че българите вече купуват предимно храна, при това на по-ниски цени за сметка на качеството.

През 2010 г. всеки 100 домакинства например са си купили средно по 1.2 телевизора и шест дамски костюма. Че кризата сериозно е засегнала семейните бюджети, свидетелства и фактът, че броят на изпушените цигари на глава от населението е с около 200 по-малко в сравнение с 2009 г., като същата тенденция е регистрирана и при употребата на алкохол.

С две думи - за разлика от правителствената конвергентната програма на гражданите може да се нарече оцеляване вместо качество на живот. И залагането тъкмо на нея като двигател на икономическия растеж изглежда проблематично.