Четири земеделски аташета и едно туристическо ще допълнят 59-те търговски представителства на България зад граница. Доколкото издръжката им се оправдава с евентуална помощ за бизнеса, от бизнес организациите основателно настояват заплатите им да се обвързват с конкретните резултати от работата им.

Според организациите новата мода - да се назначават и т.нар. отраслови аташета без ясна перспектива за възвращаемост на направените разходи, е излишен лукс, финансиран от бюджета.

Работодателите са прави в съмненията си, като се има предвид, че земеделски аташета в Париж и Брюксел вече станаха млада политоложка, досега ръководила пресцентър, и уволненият досегашен директор на фонд "Земеделие".

За конкурс, в който да се отсеят кандидатите с необходимите качества, не се е чуло, нито видяло. Може да се предположи, че по тази схема ще бъдат запълнени и местата в Берлин и Москва.

Министерството на земеделието, което всеки ден залива публиката със стандарти за какво ли не (последният за лютеницата), както и другите ведомства, пращащи щедро хора в чужбина на бюджетна издръжка, не намират за необходимо да предоставят на данъкоплатците аргументи,  които да разсеят съмненията в смисъла от немалките разходи.

На този фон в понеделник Брюксел поиска от България да й върне близо 50 млн. лв. от получените земеделски помощи през финансовата 2009 г. От формулировката недвусмислено става ясно, че виновниците за санкцията са не други, а служители на министерството заради недостатъчните проверки на място, недостатъци на системата за идентификация на земеделските парцели и географската информационна система, както и заради даването на неточни и неясни указания на земеделските производители.

Ще гарантира ли някой от сегашното управление, че изброените недостатъци вече са напълно премахнати, та на министерството не му е останала друга работа, освен да започне да разпраща аташета в чужбина?