Чад е бедна и корумпирана страна, не много далече от България, точно зад станалата ни толкова близка Либия. За да излезе от бедността и корупцията, й трябват пари и икономическо развитие. Каква по-добра възможност от това да използва петролните си залежи?

Затова през 2000 г. Световната банка се съгласява да финансира с $4.2 млрд. нефтопровод, който да отвежда чадския нефт през Камерун до брега на океана, откъдето той да тръгне по света и да донесе милиони за развитието на държавата.

Десет години по-късно Чад е по-бедна и по-недемократична страна откогато и да било. Това е една от многото истории, които показват как страните с петролни и газови залежи не само не забогатяват, а напротив - обедняват, демократичните им институции западат и икономиките им залиняват.

Този парадокс се нарича нефтено проклятие и е широко изследван и описан. Едно от тези проучвания например откри, че икономиките на страните без нефтени залежи са нараснали 4 пъти повече от страните, богати на нефт, в периода 1970-1993 г.

По-малко се говори за ядрено проклятие. Може би защото си мислим, че ядрената електроцентрала не ни е дадена от Бога като нефта и е нещо, за което трябва да работиш усилено, да инвестираш и да изградиш сам. Следователно ядрената енергия би трябвало да е различна от либийския, руския или чадския нефт с всичките им коруптивни и икономически деструктивни фактори. Да, но май не е съвсем така. Ядрената електроцентрала може да действа подобно на чадския нефт. Зависи поне от три неща.

Първо, от ясния инвестиционен ангажимент. Второ, от прозрачността на целия процес на вземане на решения. И, трето, от размера на инвестицията и съотношението й спрямо националната икономика.

В случая с "Козлодуй" електроцентралата показва доста сходства с нефтено находище. Изграждането й е станало по точно толкова непрозрачен и мистериозен начин, както и формирането на нефтено находище.

Единствено откриването й е съпроводено с огромни празненства и надежди. "Козлудуй" е също дар божи, защото полупазарна България го наследи от едно неясно икономическо минало. В завещанието не е спомената и дума за инвестиционните разходи (които бяха завещани на българския народ отделно, под формата на външен дълг и дългогодишна мизерия). И на всичко отгоре "Козлодуй" е грандиозен проект, несъизмерим с останалите предприятия из страната. Като чадския нефт.

Дали АЕЦ "Козлодуй" е донесла на България ядрено проклятие е труден въпрос със спекулативни отговори. Ако я нямаше, но парите, вложени в нея, бяха вложени в качествено жилищно строителство, в образование и инфраструктура, по-добре ли щеше да живее българинът? И нямаше ли да намери нещо по-смислено от електроцентрала, с което да се гордее? Надали можем да отговорим уверено на този въпрос. Може би, ако "Козлодуй" я нямаше, цената на тока щеше да е по-висока? Но дали това е лошо?

Реалистичните цени на електричеството са най-надеждният механизъм за повишаване на енергийната ефективност. Затова по-високите цени на енергията може би щяха да доведат до по-ниски общи  сметки. А може би и енергийната корупция щеше да е значително по-малка? Една от особеностите на нефтеното проклятие е, че нефтът носи приходи, които не са данъчни, и затова избирателят губи усещането, че някой прахосва неговите пари. Не е ли така и с гордостта на нацията?

Дали обаче "Белене" няма да навлече второ ядрено проклятие на България? И дали вече не го е навлякло? Ако се съди по средствата, които са хвърлени досега в проекта, ако се съди по отклонението на политическите и икономическите усилия настрана от енергийната ефективност, ако се замислим дали "Белене" е в състояние да генерира каквато и да било предприемаческа активност и дали обикновеният гражданин има достъп до процеса на вземане на решения, ако се вгледаме в много други детайли, които съпътстват казуса втора АЕЦ, ще открием много от симптомите на ресурсното проклятие.

Габон, страна малко по-богата от България и с перфектни условия за отглеждане на банани, но богата на нефт, внася банани. Така, както България внася домати. Безработицата в Габон е над 20%, но по едно време беше станала най-големият вносител на шампанско в света. Това не е защото всички в Габон пият шампанско, а защото малко хора в Габон пият много шампанско.

Когато нефтът на Габон пресъхне, а той вече е преминал своя пик, ще пресъхне и шампанското. Това са странностите на нефтеното проклятие. Страна, която се хвърля в грандиозни неясни енергийни проекти, не е имунизирана срещу него. Независимо дали проектът бъде завършен, или си остане за вечни времена на равнището на бетонната си площадка.