"Нашият петрол са храните и водите", обяви във вторник премиерът Бойко Борисов при обсъждането как правителството да привлече инвестиции. От това излиза, че министерството на земеделието и храните ще е ракетата носител за новата му стратегия. За такава задача се изисква сериозен капацитет, за който засега няма убедителни доказателства.

Идеята България да преуспее със селскостопанска продукция явно силно е завладяла министър-председателя - напоследък той

Например всеки, на когото не му стигат парите, да си сади сам картофи - "винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в плод и зеленчук, за да си купим". Или пък "всеки селянин да може да влиза в сградата на земеделското министерство дори в събота и неделя".

Както и тютюнопроизводителите да са наясно с чия "усмивка" им се дават пари: "Найденов, искам лично вие, Дянков, ако трябва, заместниците ви, при всяко плащане в региона да отиде и да се каже на тези хора, че го дължат само на нашето разбиране, че това е поминъкът им, че нямат какво друго в момента да правят."

За изпълнението на такива бойни задачи земеделският министър Мирослав Найденов е направо дар от "началника". И ако не знаехме,

че по време на скандала с 20-годишното ирландско говеждо при управлението на тройната коалиция е бил главен секретар на Националната ветеринарномедицинска служба, бихме го заподозрели, че преди мандата си на министър е въртял някоя пробивна PR агенция.

За няма и две години земеделското министерство на ГЕРБ

градили имиджа си с години. Играта на "стандарти", която ведомството подхвана първоначално със "Стара планина", а след това с хляб, кисело мляко, лютеница и кетчуп, засега не е довела до нищо по-съществено от качването на личния рейтинг на Найденов, обявил с гръм и трясък война на измамниците с храни.

Благодарение на пиарската политика масовата публика така и не разбра, че повечето послания на министъра се оказаха чист скандал (например обвинените четири фирми, че заместват месо със соя - към днешна дата, освен че соя не се доказа и от двете лаборатории в чужбина, фирмите още ближат раните си от загубите, които претърпяха), а интересът към производството на храни по стандарт е намалял драстично въпреки продължаващата медийна офанзива. Половината месопреработватели тази година не купиха правата, минимален се оказа интересът и към производството на мляко и хляб по БДС.

По нивите положението не е по-розово. Злощастните назначения във фонд "Земеделие" (уж подкрепяни от ОЛАФ) първо на Калина Илиева, която, оказа се, няма нито образование, нито представа от селско стопанство, а след това на заместника й Светослав Симеонов доведоха до още по-голям хаос. Ръководството на фонда беше сменено изцяло в края на март с официален мотив подобряване на работата по Програмата за развитие на селските райони. Това означава - за тотално несправяне с работата.

Към провал клони работата и по отношение на несъстоялата се обработка на около 1000 подадени проекта, някои от които чакат още от 2009 г., при положение че законовият срок е 3 месеца. Същото е положението със случаите на некоректни плащания по предприсъединителната програма САПАРД, за чиито субсидии двама министри влязоха в смешен спор

което и в двата случая означава данъкоплатците, но не и конкретните виновници и ощастливени бенефициенти.

Без последствия остана скандалът с огласеното писмо на Симеонов с оплаквания от юни 2010 г., че "многократно съм получавал обаждания от кабинета на министър Найденов за осигуряване на предимство на проекти на тези, както и на други консултантски фирми, като голяма част от тези проекти са били с проблеми и неотговарящи на правилата на програмата". 

Министърът обяви писмото за фалшиво, а самият Симеонов, след като светкавично беше предложен за поста мечта "земеделски аташе в Брюксел", още по-светкавично спря да са оплаква от уволнението си.

В момента тече друг скандал - фондът иска от над 5800 производители да връщат получените за 2009 г. субсидии, тъй като направените проверки по актуализираната година по-късно ортофотокарта на земеделските земи показали големи разминавания.

Според фермерите обаче не е ясно на какъв принцип земи, за които са изплатени субсидии, сега са сметнати за недопустими за подпомагане. Асоциацията на биопроизводителите, сдружение "Аграрен съюз" и други организации излязоха с декларация,  че през последните години "българските фермери са поставяни постоянно в ситуация, при която получаването на субсидии зависи от субективната преценка на чиновници, които дешифрират ортофотокарти".

Както се вижда от по-горните случаи, търсенето на отговорност не е по вкуса на това министерство, чиято предпочитана практика е друга. На обвиненията в субективизъм

и нейния бъдещ стандарт.

Колкото до назначенията на субектите под шапката на аграрното ведомство, те обикновено са като "шах с пешката". От шестимата директори на новите държавни горски предприятия например трима се оказаха сътрудници на бившата Държавна сигурност, а четвърти  - проверяван от полицията за злоупотреби.

Министерството обясни, че били назначени с конкурс по документи и отговаряли на условието (изключително трудно, види се) да са магистри. Те впрочем ще управляват активи за над 83 млн. лв. плюс приходите на стопанствата, които миналата година са надхвърлили 100 млн. лв.

За размаха на земеделския министър говори и обещанието му по време на официалното му посещение в Йордания българската държава (тоест данъкоплатците) да подари 100 елена на кралството, за да му помогне да развива ловния си туризъм и за да  може България да дава съвети за изграждането на ядрена централа в арабската държава.

Това, което свързва земеделското министерство с лова и (руските) ядрени централи, е не тънка червена линия, а доста дебела(шка) връв - предвид могъщите управители на елитни ловни стопанства, които си уредиха ловът да бъде прехвърлен от екологичното към земеделското министерство с впечатляващия аргумент, че ставало дума за животни.

Последното велико предложение на Найденов е да има безплатни квоти за лов за президента, премиера и председателя на парламента за "представителни нужди", т.е. като им дойдат гости от чужбина, да им предлагат в свободното време отстрелване.

Явно не  е имало кой да му каже, че тази управленска "визия" практикуваха в недалечното минало комунистическите диктатори, а в днешно време - ръководителите основно на държави, които завършват на "стан".