Редакционен: Да разлаем Волен
Докато обединените в "Атака" "екстремисти отляво и отдясно, огорчени от прехода и бивши офицери от армията и полицията" (по думите на бившия американски посланик Нанси Макълдауни), си разиграват коня в центъра на София, изумената публика се бори с усещането, че сблъсъкът им с "машината за правене на пари - ДПС" (отново цитат на Макълдауни) е някак прекалено артистичен.
Първо, защото изявите на лидера на националистите Волен Сидеров рядко се случват без стабилен и обемист сценарий.
Второ, заради вялата реакция на властите, които реагираха на сблъсъка като на "дежа вю" и не успяха да скрият липсата си на изненада дори когато телевизиите излъчиха кадри, на които се видяха кръв, спукани глави и изгорени килими.
След като премиерът Бойко Борисов оправда случилото се като "неприятна" посока на предизборната кампания (сякаш става дума не за агресия, а за обикновен митинг), но тъкмо заради кампанията каза, че случилото се не е опасно, вътрешният министър Цветан Цветанов от своя страна също не разпозна Сидеров като организатор и съответно главен отговорен за ксенофобската акция. Кметът Фандъкова пък се оправда със закона, който не й позволявал да възпрепятства "мирните шествия" на "Атака".
Трето, заради позакъснялото пришиване на ДПС към сблъсъка между молещите се мюсюлмани и атакистите, въпреки че партията уж не е етническа, а посетителите в джамията може и да не са от електората й.
"Атака" и ДПС в симбиоза се използват взаимно, за да галванизират електоралната си база. "Атака" не е приемлива като коалиционен партньор, но може да играе като балансьор, предлагайки неформална подкрепа за правителство на малцинството", предвижда Нанси Макълдауни през юни 2009 г. и така вдига завесата на случващото се зад кулисите на българския политически театър.
В последния редакционен коментар преди празниците, писан всъщност часове преди петъчния сблъсък, "Дневник" спомена за сценария, който се разнасяше из политическите кулоари, че в следващите месеци "Атака" може да оттегли подкрепата си от ГЕРБ, за да се стигне до избори 3 в 1.
Тази заплаха Сидеров активизира веднага след случилото се пред джамията. Премиерът Борисов часове по-късно отговори "не искам да ни се извиват ръцете, защото етническият мир ми е по-скъп от мнозинството в парламента". Няма да е пресилено да твърдим, че и ГЕРБ, и "Атака" в симбиоза също успешно се използват взаимно.
Преди избори традиционно "сезонът" минава много силно - Волен Сидеров пак е в главна роля, на неговия фон Доган звучи по-убедително в Кърджали, Борисов получава възможност да произведе от досегашния си партньор нов противник...
Затова сблъсъкът може и да не изглежда "опасен" на управляващите, опасна ще е липсата на истинска и адекватна реакция на институциите. Каквото и да включва сценарият, за случилото се има предвидени санкции в Наказателния кодекс.