Оставките на Капка Костова и Галина Захарова от Висшия съдебен съвет (ВСС) заради избора на семейната приятелка на вътрешния министър Цветанов за председател на Софийския градски съд предизвикаха мощна ответна офанзива от страна на останалите членове на съвета. Освен че доказа преди всичко правотата на мотивите за оставките, тя е и доста смехотворна - с обвиненията към двете съдийки, че участват в сценарий срещу държавността. След като магистратите не пожелаха да отговорят по същество на фактите, според които новоизбраната Владимира Янева е задържала изкуствено дело срещу скандално известната фирма "Софийски имоти", от която бащата на Янева е взел апетитни имоти на подозрително ниски цени, ясно е как членовете на ВСС си представят и "държавността". Отделно от това кадровият орган, в който преди Цветанов лобираше Красьо Черния, се обяви за жертва на натиск от страна на съдийската колегия.

Такива са реалностите в ръководството на съдебната власт 22 години след началото на прехода, за чиито облик и резултати системата има основополагаща роля. Настина големият проблем си остава полагането й върху грешната основа с конституцията от 1991 г., дала възможност на следователи, прокурори и адвокати - тоест на страните в съдебните спорове - да вземат решения за кадровото израстване на арбитрите по тези спорове. При правителството на ГЕРБ обаче в това занимание се включи и МВР, с което рисковете пред независимостта на съда придобиха нови качествени измерения. С тях можем да си обясним и абсурдните присъди като тази, с която Върховният касационен съд вчера оправда полицаите, обвинени в убийството на Ангел Димитров-Чората, с аргумента, че "хронични заболявания, кокаин, обща охраненост и къса шия" са го убили, а не якият побой, който са му метнали униформените, след като са го закопчали с белезници, т.е. в безпомощно състояние.

Увеличаването на дефицита на правосъдие е закономерност при всяка власт, която не изповядва демократични ценности и не зачита основните човешки права. Затова и Висшият съдебен съвет ще продължи безпринципната си работа до пълната победа на посредствеността по съдийските банки. И колкото и някогашната съоснователка на ГЕРБ Душана Здравкова да моли за помощ еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг заради полицейския произвол в съдебната власт, ефект няма да има, докато моралът и законът не бъдат разпознати като единствен ориентир в цялата държавна власт. Както изглеждат нещата днес, преходът може и да е безкраен.