Европа не бива да се върне назад

Европа не бива да се върне назад

Европа не бива да се върне назад
Ако в страните - членки на Европeйския съюз, десни популисти с антиевропейска програма постигат успехи, то е време да се действа. Тези популисти и в европейската политика - като свободно цитираме Оскар Уайлд - често пъти не се интересуват от аргументите, а от емоциите, не от реалната Европа, а от субективното възприятие на Европа.
И именно тук Европа има проблем. Когато популистите обслужват емоции, тогава
обективните аргументи трябва да са многократно по-силни
за да могат да убеждават. В Европа не всичко върви добре, но в края на краищата привържениците на идеята за ever closer union, за един все по-сплотен съюз имат все пак много по-добри аргументи в сравнение с тези, които говорят за ренационализация в Европа.
Който иска да върне назад колелото на историята, който поставя под въпрос постигнатия напредък или дори се стреми към връщане на граничния контрол, той застрашава централните постижения на Европа - свободата и благоденствието, и си играе с огъня на национализма.
Едно явление, което след неописуемите страдания, причинени от името на моята страна на Европейския континент, толкова много бързахме да оставим зад себе си през изминалите десетилетия. С напредването на европейската интеграция ние смятахме, че сме преодолели злото на национализма. Европа – това трябва да си напомним в наше време, е и централният мирен проект на нашия континент.
Но не само тази историческа обосновка поставя извън съмнение стремежа на Германия към европейска интеграция, който е неотклонен още от началото на следвоенния период. Опазването на постигнатото в Европа няма да е достатъчно, ако ние, европейците, искаме да отстоим позициите си във все по-глобализиращия се свят с икономики, които - с основание - проявяват все по-голямо самочувствие.
Не бива да отклоняваме погледа си от тази реалност, трябва да посрещнем тези предизвикателства активно и с поглед към бъдещето.
Ние се нуждаем от повече Европа там, където само Европа
може да постигне онова, което националните държави вече не могат
да постигнат – например, когато трябва да устоим на глобалната конкуренция. Европа не бива да се прави на ментор, но все пак представата за човека, опираща се на Просвещението, има такова въздействие върху всички, които освен към благоденствието се стремят и към човешко достойнство, свобода, правова държава и демокрация, че ние не можем, а и не искаме да отречем нашата отговорност.
Същевременно трябва най-сетне да довършим изграждането на общия пазар и да ориентираме конкурентоспособността на Европа към глобалните пазари.
И по тази причина няма смисъл да се губим сред вътрешноевропейски сравнения на национални текущи сметки – още по-малко, ако силата на износа на малко страни не е достатъчна, за да се обезпечи като цяло уравновесената равносметка на европейците на глобалните пазари.
Европа трябва да заложи тежестта си и да развие още повече силните си страни - Общия пазар, иновативната си сила и културната си привлекателност.
За тази цел институционалните и икономическите фактори трябва да са свързани като зъбни колела, а конкурентните предимства на разнообразието на икономическото и общественото пространство Европа да се използват оптимално.
Трябваше и трябва да си признаем, че нашата политика на задлъжняване, смятано десетилетия наред за нещо естествено, се е превърнала в непосилно бреме за нашето поколение. И в интерес на икономическия успех
трябва най-сетне да обезпечим общата си валута срещу "бури"
Няма да допуснем еврозоната да бъде разединявана крачка по крачка чрез спекулации. Само съвместно ще успеем да преодолеем продължаващите трудности.
Германия в нито един момент не е отказвала нужната солидарност. Ние знаем колко дължим на еврото в политически и в икономически план. Но солидарността означава също така ние самите да избягваме бедствени ситуации чрез солидността на държавните си финанси, без да разчитаме автоматично на помощта на другите. Именно това се урежда с т.нар. no bail out, принципът на която естествено продължава да е валиден дори при съпътстващите стабилизационни механизми.
И, да, еврото е и политически проект. Но това е нещо, което не би следвало да признаем срамежливо, а да се гордеем. В началото винаги има политически проект. Още при въвеждането на американския долар възникващите през 1776 г. от тринайсет британски колонии Съединени американски щати са били далеч от това да са идеално валутно пространство. И обикновено е напразно да търсим такова идеално пространство в реалността.
На всички нас предстоят поредни болезнени усилия, и то най-значителни в страните, които трябваше да се приютят под спасителния чадър. Нашето уважение заслужават по-специално усилията на гръцкия и на португалския народ и техните правителства – нека да се замислим за евентуалните обществени реакции в Германия при подобен размер на икономии.
Време е да се съсредоточим върху реалната политика. Решенията трябва да бъдат обсъждани и при необходимост - взимани, независимо от личните и националните съображения. Не бива да стоварим  бремето на фискалните промени единствено върху нашите граждани. Тези, които са спечелили от голямата доходност, трябва да поемат и свързания с нея икономически риск. Свободата и отговорността са неразделно свързани - и за индивидите, и за държавите.
Данъкоплатците не бива да се превърнат в "лоша банка" на Европа
А същевременно е в наш общ интерес да предотвратим избухването на мащабен пожар.
В една драматично променяща се глобална среда Европа разполага с отлични предпоставки да продължи да е икономически успешна и по този начин да осигури благоденствие на идните поколения. В това трябва да участват равноправно и гражданите – особено във време, в което те проявяват голяма солидарност.
Не бива да отстъпим пред онези, които уж с абсолютни истини отказват да поемат отговорност за хората в Европа. Защото Европа не е само икономика - това са и общите ни хуманитарни корени и ценности. Можем да сме щастливи, че имаме това единство в разнообразието!
*Вернер Хойер e държавен министър в Министерството на външните работи на Германия. Текстът е предоставен ексклузивно за "Дневник"