Въпреки редицата събития с малка вероятност и голямо въздействие, които засегнаха  глобалната икономика през 2011 г., финансовите пазари продължаваха да растат допреди месец. Годината започна с ръст в цените на петрола и суровините, което предизвика нарастване на инфлацията.

Избухнаха политически вълнения в Близкия изток, които допълнително оскъпиха черното злато. Тогава се случи и ужасното земетресение в Япония, което засегна значително не само икономиката й, но и каналите й за глобални за доставки. Освен това Гърция, Ирландия и Португалия загубиха достъпа си до дълговите пазари и се наложи да получават финансиране от Международния валутен фонд.

Това обаче не беше краят. Въпреки че Гърция получи външна помощ преди година, план А очевидно се провали. Страната се нуждае от нов спасителен пакет – или помощ от частните кредитори - опция, която среща остра съпротива от страна на много европейски политици.

В последно време опасенията, свързани с огромния фискален дефицит на САЩ, доведоха до грозна политическа битка, която почти блокира правителството. Подобен сблъсък в момента протича и за т.нар. таван на дълга, който, ако не бъде повишен,

Доскоро пазарите успяваха да пренебрегнат тези шокове. Освен през краткия период надолу покрай паниката след японското земетресение и размириците в Близкия изток те продължаваха възходящия си марш. От края на април обаче ставаме свидетели на по-продължителен спад на финансовите пазари. Той се дължи на притесненията, че ръстът на американската и на глобалната икономика може да се забави рязко.

Данните от САЩ, Великобритания, периферията на еврозоната (Гърция, Португалия, Ирландия), Япония и дори развиващите се пазари сигнализират, че части на глобалната икономика – и най-вече развитите страни, са в застой.

Възможно е дори те да вървят към нова рецесия. Апетитът към рискови активи на пазарите се понижи, тъй като опциите "удължаване и надежда" и "забавяне и молитва" за Гърция започнаха да губят привлекателността си. Вероятността от некоординирано решение за страната се увеличава.

Оптимистите твърдят, че глобалната икономика се е забавила временно. Фирмите и потребителите реагираха на тазгодишните шокове като "временно" забавиха потреблението, капиталовите разходи и създаването на работни места. Ако тези шокове не се задълбочат (а някои от тях загубят остротата си), доверието ще се завърне през второто полугодие, а фондовите пазари отново ще тръгнат нагоре.

Има обаче основателни причини да смятаме, че

Първо, проблемите на страните от периферията на еврозоната в някои случаи създават реална неплатежоспособност, а не само липса на ликвидност: огромни и растящи още повече публични и частни дългове и дефицити; разклатени финансови системи, които се нуждаят от рекапитализиране; огромна загуба на конкурентоспособност; липса на икономически растеж; увеличаваща се безработица.

Вече не може да се отрече, че държавните и/или частните задължения на Гърция, Ирландия и Португалия трябва да бъдат преструктурирани.

Второ, факторите, забавящи икономиката на САЩ, са хаотични. Те включват растящите цени на петрола; слаб пазар на труда; нов спад на имотния пазар; сериозни фискални проблеми на държавно и местно ниво; неустойчиви стойности на дълга и дефицита на федерално равнище.

Трето, икономиката на Великобритания не отчита растеж вече трето поредно тримесечие. Това се дължи на антикризисните ограничения и на инфлацията, която не позволява на централната банка да стимулира икономиката с допълнително разхлабване на паричната политика. Повишението на цените може дори да принуди Bank of England да вдигне основната лихва през есента. Япония пък се завръща в рецесията в резултат на земетресението.

Всички тези икономики растяха прекалено бавно, когато се наложи забавяне на частните и публичните разходи, за да се увеличат спестяванията и да се намалят дълговите равнища. А в допълнение към "черните лебеди", пред които са изправени развитите икономики, паричните и фискалните стимули в много от тях вече са изтеглени или това ще се случи скоро.

Ако случващото се окаже по-сериозно от просто временно явление, пазарната корекция ще продължи. Спадът на акциите пък ще доведе до намаление в частното потребление, което допълнително ще забави икономиката. И за разлика от 2007-2010 г., когато всеки пазарен шок се овладяваше чрез ответни действия на правителствата,

 Те не са в състояние да предприемат допълнителни мерки за стимулиране на реалната икономика.

Липсата на политически патрони в повечето развити държави се дължи на мерките за понижаване на дефицитите, за да не се допусне дерайлиране на фискалните им влакове.

Публичните дългове са високи, а много държави са пред изтощение. Това не позволява на правителствата им стимулират банките с нови заеми, гаранции и изкупуване на токсични активи. Много развити икономики не са в състояние отново да увеличат паричното предлагане, тъй като инфлацията продължава да нараства.

Ако данните за глобалната икономика отразяват нещо повече от временно забавяне, политиците могат да останат без варианти за противодействие. Ако пък това се случи, рискът от забавен растеж или дори повторна рецесия в много развити икономики рязко ще се повиши.