Прощалната му реплика е в пълно съзвучие с  резултата от одита на държавната финансова инспекция, който показа множество злоупотреби и нарушения на закона при управлението на липсващото в правния мир "творческо-стопанско обединение", останало от времето на социализма.

Това позволи 22 години НДК да функционира извън закона - без фирмено дело, без да публикува баланси и отчети за приходите и разходите си, без общи събрания, без да обявява търгове за обществени поръчки. Ревизорите са съставили 38 акта, от които 27 лично на Друмев. Изтеклата давност го е спасила от още 17.

Излишно е да споменаваме, че става въпрос за милиони. Дори само резюмето от проверката на финансовата инспекция потвърждава това, което неофициално се е знаело винаги - че през всичките тези години "дворецът" е управляван на принципа "След мен и потоп".

Ако за 20-годишнината на прехода в България беше пусната юбилейна монета, заслужаваше си да е посветена тъкмо на НДК. И всичко дотук щеше да е едната й страна. За другата можеше да послужи разказът на самия Друмев за мотивите, стоящи зад уволнението му, равносилно на революция.

Те пораждат въпрос с неприятния преходен привкус - щеше ли да се стигне до такава промяна, ако бившият шеф не беше отказал на ГЕРБ да изхвърли наемателите от цял етаж с договори до 2012 г., а после да им "даде" и целия 13-и етаж.

Накъде тепърва ще се търкулне монетата все пак ще зависи от начина, по който правителството ще процедира с тази едра публична собственост. Каквато и да е вероятността да бъде взето адекватно и приемливо за обществените интереси решение за предназначението и управлението й, да се надяваме, че ще се случи. Останалите сценарии и без това не биха ни изненадали.