В деня, в който Европейската комисия обяви редовния си годишен доклад за напредъка на съдебната реформа и борбата с престъпността и корупцията, реалността буквално се подигра с авторите на документа.

За илюстрация на констатацията, че "Висшият съдебен съвет (ВСС) е укрепен",

за негови членове. Двамата бяха номинирани от независими народни представители, напуснали РЗС и неоспорили твърденията, че са преминали под шапката на ГЕРБ, и бяха избрани с гласовете на ГЕРБ и ДПС. БСП удобно не участва в гласуването, с което всъщност даде рамо на избора, а присъствалите в залата представители на "Синята коалиция" се снишиха като въздържали се.

Депутатството въобще не обърна внимание на становището на Българския институт за правни изследвания (БИПИ), че "кандидатурата на Несторов повдига сериозни въпроси относно професионалната му етика и доверието, което той би трябвало да вдъхва, а официалната му биография по-скоро е пример за това какъв не трябва да бъде един кандидат за член на ВСС".

В миналото бившият градски прокурор на София беше понижаван от ВСС за умишлено бавене на делото срещу врачанския бос Валтер Папазки, намерени бях разминавания в имотната му декларация и стандарта му на живот, той беше и предложената от Христо Бисеров кандидатура за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, предизвикала разногласия дори в ДПС.

Несторов беше в дъното и на серията дела срещу бившия столичен кмет Софиянски, след които той обяви, че е единственият официално доказан некорумпиран политик.

Гогев пък беше началник на Военноокръжната прокуратура на София по времето, когато беше смачкано делото за смъртта на 14-те войници на Околовръстното и когато действията на прокуратурата бяха напълно непрозрачни, а заповедите само устни. Затова изборът на двамата създава очаквания от типа "спомени от бъдещето". 

Докладът на Брюксел този път изненада с персоналните критики към главния прокурор Борис Велчев и председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев за липсата на ангажимент от тяхна страна за задълбочени реформи. Велчев, който получи индивидуална препоръка редовно да анализира причините за краха на обвинението по дела, засягащи високите етажи на властта, отхвърли констатацията за "поредица от оправдателни присъди", без, разбира се, да коментира фактите.

А те са, че от миналото лято досега са били произнесени само две условни присъди по дела за измами и корупция по високите етажи, а в същото време прокуратурата е прекратила редица дела за измами със средствата от ЕС.

Обвиненият в пасивност Груев пък по същото време съобщи, че се е срещнал лично с премиера на Русия Владимир Путин в Москва и двамата са обсъдили съдебната реформа в двете страни, както и взаимоотношенията между властите.

Очаквано вътрешният министър Цветан Цветанов прехвърли

Той се похвали в телевизионен ефир, че "няма друг български гражданин, чиято проверка за имотно състояние да е минала толкова прозрачно", визирайки проверката срещу тъста и тъщата му, която се води от прокурора Роман Василев, награден преди броени дни лично от "зетя" с пистолет.

Напук на  констатацията на евроекспертите за негарантираната независимост на съда Цветанов отново изсипа нападки срещу него и най-вече, че размотавал делото срещу Алексей Петров. Но пропусна фактите около зациклянето на делото заради несъбраните очевидно годни доказателства, та се наложи наблюдаващият прокурор два пъти да разделя производството на "октоподчета" и да прецизира обвиненията месеци наред в търсене на изход от конфуза.

МВР шефът не обели и дума за изразеното безпокойство от говорителя на ЕК Марк Грей за практиката на МВР да приема дарения от граждани и фирми, защото "поставя под съмнение независимостта на полицейското разследване". По този въпрос Цветанов вече обяви: практиката ще продължи, както си е. Защото по думите му Ковачки никога не е бил сред дарителите на МВР, което е сключвало договорите с управителите и прокуристите на фирмите, а сред тях няма нито криминално проявени лица, нито с присъди.

А ако искаме да знаем, скоро голяма компания ще дари и цяла сграда на МВР. Като преспа след обявяването на доклада, който прие като "поздравление" лично за себе си, премиерът обаче обяви край на даренията за МВР, като за сметка на това заплаши данъкоплатците да се готвят да компенсират за изгубените екстри огромния и неефективен спрямо интересите на гражданите полицейски апарат.

Управляващите, писали "отличен" на ЕК, защото повтаря "критиките на гражданското общество", подминаха като малка гара

и будещите безпокойство "слабости, установени при декларирането и проверката на имуществото на политици, магистрати и високопоставени държавни служители". Само ден по-рано проверката срещу конфликта на интереси на новия председател на Софийския градски съд Владимира Янева беше изпратена "в трета глуха", след като ВСС реши несъществуващата централна комисия да се занимае със случая.

Хитрият ход си е направо за учебник и ще е чудо, ако всички държавни институции, изправени пред неудобството да изобличат нечия обвързаност, не се възползват от възможността да се отърват по същия начин от отговорност. Колкото до въпросната централна комисия и до споменатия в доклада неидентифициран орган БОРКОР, техният случай едва ли ще е по-различен от този на комисията за отнемане на престъпно имущество, която години наред

След като експерти и организации на бизнеса скочиха на нож срещу измененията в Закона за обществените поръчки, за някои от тях властта даде на заден и така проектът успя да се класира в доклада като теоретичен "напредък". Защото приемането му върви в момента, а така или иначе останаха съмненията за задълбочаването на възможностите за заобикаляне на закона. В скоро време практиката ще покаже резултатите, а чрез тях и истинските мотиви за промените.

Това от години нерозовото, меко казано, положение започва да изглежда безнадеждно пред шестте конкретни мерки, които Брюксел настоява и България трябва да предприеме, а именно: промени в конституцията, които да премахнат всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система; гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Граждански процесуален кодекс, както и въздействието им върху Наказателно-процесуалния кодекс и Административния процесуален кодекс. С тези изисквания Европейската комисия реално

в страната и оставя управляващите да решат как и дали ще измъкнат страната от бермудския триъгълник на корупцията, неприлагането или извратеното прилагане на закона и омешването на политическата власт със сенчести бизнес структури. За да е по-пълна картината, комисарят по правата на човека Томас Хамамберг обяви, че България е сред държавите, които не изпълняват решенията на Европейския съд в Страсбург, тъй като не провежда следващите от тях реформи.

Бедата е, че засега поне не се вижда отникъде да дебне спасение от това "бананово положение", дори когато официално е под шапката на ЕС. Не го вижда явно и Брюксел, след като обмисля догодина да сложи край на последната си надежда, каквато бяха продължилите и след членството мониторингови доклади.