Крайно време е към правната комисия на Народното събрание да се създаде подкомисията за авангардни инициативи с ретроградна насоченост. Комисията ще се състои от единствен член, г-н Любен Корнезов, депутат от БСП, професор по право, бивш член на Конституционния съд. Той ще внася законопроекти, ще ги обсъжда и ще ги гласува.

Гласът му ще важи за два гласа и ще може да образува паритет със себе си, което за хиперактивен социалист е здравословно. Наскоро, в цъфналата зряла пролет, г-н Корнезов внесе личен проект за закон за евтаназията. Най-забележителното в проекта беше самата фундаментална дефиниция, под която се разгъва целият законопроект.

Поради нейната неразчлененост под думата "евтаназия" се оказа, че попадат ред казуси - едни забранени като убийство, други разрешени в няколко страни на света, трети обект на остра конституционна дискусия и пр. Така законопроектът покриваше не само България, не само съвременната епоха, но се простираше до разни възможни светове, от света на филма "Аватар" до древна Спарта.

Вносителят разви бляскавите аргументи, че "и Христос е бил евтаназиран"; както и неохуманистичното прозрение, че за да има смисъл животът, човек трябва да се чувства полезен, а за да се чувства полезен, трябва наистина да е полезен, а ако е много болен, остава безполезен, животът му губи смисъл и – ergo – на евтаназията трябва да се погледне по-сериозно. Както бе подхвърлено в една телевизионна дискусия, на такава проникновена мисъл за утилитарния смисъл на живота би завидял и д-р Менгеле.

Още обсъждането на авангардните приноси към биоетиката не е затихнало и ново закономечтание – "Закон за българския език". Предишното беше тъжно, тревожно и опасно. Новата дадаистка идея става за сценарии на комедийно шоу.

току-виж смешката минала в Народното събрание.

Законът за езика ще пази и развива една съществена, макар не особено ясна величина – националната идентичност. Ето как ще става това.

След "Общите положения", които задължават "държавни органи, длъжностни лица и граждани" да "съдействат" за развитието на българския език, забележителната Глава 2 определя кога и къде българският език се "използва задължително".

На читател на Mediapool например ще му направи впечатление, че електронното издание ще трябва да се баптисва тепърва по правилен начин. В квартала около в. "Дневник" според чл. 6(8) ще трябва да се преименуват всички "хотели и ресторанти": Motto, One More, Olive’s, Mamma Mia, La Capannina, Gloria Mar, Blaze, Flannagans, Spaghetti Kitchen, Supa Star, Fresh Break, Egur-Egur, Brasserie и още двайсетина в карето между Св. "Седмочисленици" и Народното събрание.

Ще остане само "Вкусителница", което си е българско, ама дума ли е това въобще? "Parter" ще стане "Партер" или по-добре "Наземен етаж". За компенсация ще трябва да се преименува "Лукойл Нефтохим България", макар че и "Shell" ще замине.

Според чл. 8 родният език се "обогатява с нови думи чрез народното творчество... науката и литературата". Освен че няма никакъв нормативен смисъл, тази епохална находка те запраща на поправителен изпит по няколко предмета. Но идва на помощ чл. 9, който има нормативни значения и повелява, че думи от други езици се заменят с думи от българския, които – неочаквано – възпроизвеждат техния смисъл.

След него чл. 10 е още по-конкретен в обхвата на забраната, постановявайки, че диалектни думи могат да се ползват в литературните произведения, дори в журналистиката (сякаш в жълтата такава те не преобладават и без разрешение). Когато някои нови думи се утвърдят (?), вносителят, широко скроен, разрешава те да влязат в българските речници.

В категория антропологически прозрения попада чл. 14, според който "изучаването на майчиния език се осъществява в семейството". Сиреч... при мама. То е допълнено от евристичната норма, че "българският и другите езици не могат да се ползват за посегателство... срещу териториалната цялост на държавата". Желаещите да посегнат над териториалната цялост ще трябва да ползват

примерно ще си подсвиркват и намигат. А чл. 19 допуска използване на чужди думи, ако вече са станали "съставна част" на българския език, както и ако няма равностойна българска дума. Вероятно от Spaghetti Kitchen ще остане само Spaghetti-то, от Mamma Mia само Mamma, от Mall Serdika само Serdika, но изписани на български. "Bulgaria Air" може да стане "Въздух България" или "България във въздуха", а защо не лиричното "Въздушна България".

Вносителят върти и суче насам-натам, но това е квинтесенцията. С чл. 22 се създава "Комисия за опазване и развитие на българския език". Тя има 17 (?!) членове. Комисията за ...бла-бла-бла е разписана подробно в около 20% от целия текст на проектозакона.

Според чл. 23(3) тя взема решения за "задължителна смяна на изрази и думи от друг език с равностойни изрази и думи от българския език". Само си представете заседание на Комисията, в чийто дневен ред има точка "Предложения за смяна на чужди думи с родни такива". И почва обсъждане за смяна на всички думи по-горе, от Mamma Mia и Motto до Lukoil и Raiffeisen (България).

Тази картина вдига шансовете на законопроекта за епизод от "Улицата" на Теди Москов, ако българският парламент се окаже незрял и не оцени достойнствата му.

И черешката, както казват: Според чл. 25 Комисията издава

– за нарушения на закона за българския език. И ако длъжностни лица упорстват срещу "повелителните разпоредби на закона", тя може да ги освобождава от длъжност. За сметка на това обаче в мотивите специално се подчертава, че Комисията няма да има регионални структури из страната, което си е дискриминация отвсякъде: защо в град Монтана да няма местна служба на Комисията, която веднага ще смени името на самия град.

Питам се само дали вносителят на законопроекти за чист и свят език не трябваше да осигури грамотността поне на самия законопроект. Например да се потруди над пълния член и някои други граматически хватки, които не му се ловкат много, както личи от текста на мотивите към проекта.

В 45 реда мотиви "езикът свещен на моите деди" е с кастриран пълен член на шест места; сбъркано е възвратното местоимение "си" с "ми" (обичайно за говоримия език на средния българин); употребен е изразът "академиЧЕН съвет", вместо правилното "АкадемичеСКИ съвет" (на което суетният Софийски университет много държи) и са допуснати множество обикновени, но показателни с небрежността към писмения език грешки.

Мислех за финал да кажа нещо по-сериозно за нуждата от постоянно независимо наблюдение над внасяните проекти за закони. Но ме обхвана истеричава веселост и почнах да преименувам всичко по улицата, а то няма край. Ето я пицарията Mamma Mia. Ще стане "Майце си". Ботев все пак ще издържи проверката. Но да побързат, преди Комисията да им забоде табела "Майчин дом".