Закъснялата реабилитация на митническото разследване
Парламентарната правна комисия започва да обсъжда промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за митниците, с които Агенция "Митници" ще получи полицейски правомощия и ще може да разследва митнически, валутни и данъчни престъпления. Разследващите й правомощия бяха въведени през 2001 г. и отнети през 2006 г., когато бяха прехвърлени на полицията.
Сега се предлага да бъдат възстановени правомощията на агенцията да разследва митническите престъпления, които самата тя по силата на функциите си открива в момента на извършването им. Правомощия, рационални и естествени (по тази причина), за които Европейската комисия настояваше още по времето на предприсъединителните преговори, както и във всички последвали доклади. Включително и в последния междинен доклад по механизма за сътрудничество и оценка от тази година.
На практика липсата на право митниците да разследват означава те да опишат разкритието на нарушението и да предадат информацията на МВР, да се завърти хартиената шайба на докладни, искания за уточнения и прочее, докато един ден - евентуално - започне полицейско дознание със съответните срокове и продължения, през което време
контрабандистът е оставен спокойно да си търси покровители
и да замита следи.
Защо, щом е толкова здравомислещо Агенция "Митници" да има разследващи правомощия, България днес е единствената държава в ЕС, в която тя е лишена от такава възможност. И защо сега, когато това право ще се възстановява (нека видим обаче окончателния вид на промените), няма и намек за критичност към отмяната му през 2006, като виждаме, че новата власт иначе не пести и най-цветистите епитети за греховете на предишните правителства и най-вече на тройната коалиция.
Който е следил отношенията между митниците и МВР през последните 20 години, знае, че тези две институции – едната гръбнак на сигурността, другата свръхключова за приходната част на бюджета, са се намирали в състояние на тиха или явна война. За съжаление война не за пълнене на държавната хазна, а за надмощие във владеенето на информационните и контрабандните канали, от които винаги здраво е капело в партийните каси.
Януари 2006. На рутинен семинар за медиите по превенция на престъпността в Банкя на втория ден се появява изненадващо самият министър (Румен Петков, който в партийната си кариера отговаряше за партийните постъпления). Ни в клин, ни в ръкав, би си помислил неизкушеният новак в "ресора МВР".
Министърът не влиза в залата, а сяда сред "пишещото братство" в барчето, говори за това-онова и някак между другото съобщава (естествено в кръга на облечените с доверие журналисти, за да си спести нежелани въпроси) за големи нередности в митниците, за корупция и тъй нататък, както си му е редът.
Вместо да разкрива и лови корумпираните митничарски началници, министърът в онзи момент осигуряваше сензационни заглавия на медиите. Изкушените гадаехме какво готви МВР. След няколко дни се разбра, че вътрешният министър в барчето е подготвял артилерийската подготовка за изключително важен ход – да бъдат отнети разследващите правомощия на митниците.
Официални мотиви – извън общите приказки за някакво усъвършенстване и прочее лафове за наивници, нямаше. Затова пък неофициално
МВР просто овладя монополно информацията
за едрите контрабандни, валутни и данъчни шашми. Като междувременно не направи нищо за изграждане на прословутата единна информационна система с приходната агенция.
Януари 2010. Триумфално спечелилата народното доверие нова власт държи шести месец кормилото на държавата, но не показва и сянка от намерение да изпълни предизборния си ангажимент да възстанови митническите правомощия, които лошата тройна коалиция отне.
"Синхронизиране на усилията с митниците", гледане "в една посока за благото на държавата", безпощадна борба с корупцията и всички познати заигравки за пред обществото битуват в напоителните публични изявления на новия вътрешен министър Цветан Цветанов – и той по традиция като предшественика си пръв и най-отговорен за партийните постъпления кадър, че и пръв партиен строител отгоре на всичко.
Но отвъд публичните речи – както ще стане известно след няколко месеца, се криела дори не артилерийска медийна подготовка на общественото мнение за нещо си, а направо разработка срещу началника на митниците с цел разкриване на престъпления от страна на митничари.
Не се разбра какви престъпления разкри МВР с подслушването на шефа на митниците Ваньо Танов, затова пък лъсна истината за произвола на новата власт, който тя колкото и да се мъчи да затрупа под пепелта на забравата, винаги ще й бъде напомнян от непослушните досадници.
Войната между МВР и митниците
е колкото разрушителен, толкова и естествен феномен за българския преход заради възприетата от всички партии представа за силовото ведомство като техен основен лост за политическото и материалното им оцеляване. Надали през 2001 г. митниците щяха да бъдат снабдени с разследващи правомощия, ако не беше настоявала Европейската комисия.
Надали сега ГЕРБ щеше – най-сетне, след две години съпротива на най-партизираното МВР от последните две десетилетия, да възстанови тези правомощия, ако не се задаваше нов доклад на Брюксел. И ако вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков не беше показал, че няма да остави митниците да бъдат командвани от вътрешното министерство.
Но най-вече – ако Ваньо Танов не беше дал да се разбере, че няма да се остави да бъде "сготвен" от тайните служби на Цветанов, както се изразяват читателите по форумите.
Каква аргументация само от всички посоки... Каква страст за залавяне и разкриване на високата корупция, каква загриженост за приходите... Каква благородна цел на битките, за които са похарчени пари от данъците ни. Какво въртене в кръг, за което отговорност никой никога не е носил и няма да носи.
Но пък ще се похвалим, че по европейски и ние възлагаме на митниците полицейски правомощия... Което впрочем далеч не означава край на съперничеството между двете институции в името на описаните цели.