Този телевизионен диалог щеше да звучи по-адекватно, ако интервюираният премиер беше лидер не на управляващата партия ГЕРБ, а на ГАРБ примерно - Граждани за африканско развитие на България. Одобрената набързо в навечерието на струпаните почивни дни сделка за "Булгартабак" е поредното решение на правителството, с което доказва, че докато на думи громи тройната коалиция, на практика по определени и по правило "знакови" поводи не само не променя наследеното от нея статукво, но и я бие "по точки".

През цялата над 10-годишна сага с неуспешната приватизация на холдинга бяхме свидетели единствено на успеха, постиган от върхушката на ДПС, секторът да не попадне в ръцете на някоя от проявилите интерес големи транснационални компании, отговарящи на определението стратегически инвеститор. Доколкото ДПС мълчи утвърдително за сегашния финален приватизационен акорд, правителството на ГЕРБ също не направи изключение, но при две съществени разлики:

първо - че досега не е имало преговори с неясен и старателно до трагикомичност крит от данъкоплатците купувач, и второ - че за разлика от предишните, това правителство не се свени да сключи сделка, която ще остане сред най-срамните за целия преход.

Останалото си протече по познатия сценарий - чрез заложените в процедурата критерии, които да държат смислените инвеститори надалеч. А щом дори и премиерът Борисов не смее да каже името на купувача, явно размерите на бедствието ще са сериозни - в чувствителния сегмент на стоките с акцизи и бандероли. С подобни сделки едва ли министър-председателят ще убеди нормалните инвеститори да дойдат през "основните магистрали и жп линии", както заявява в цитираното по-горе интервю. Но поне ги е развеселил с аргумента да крие името на избраника за "Булгартабак" - че и "Кока-кола" е офшорна компания. Лошото е, че тази веселба е за сметка на образа на България.