Лихвените равнища са близо до нулата в целия развит свят (САЩ, Европа, Япония). Но глобалната икономика продължава да се забавя, а финансовите пазари преживяха поредна турболенция през лятото. Това подсказва, че проблемът е по-дълбок от този, свързан с неефикасността на подхода с паричните стимули.

Сърцето на всяка икономика е механизмът, чрез който капиталите се движат

В нормални времена капиталовите пазари изпълняват тази функция гладко, но напоследък периодично рухват - заради внезапни резки промени във възприятията за рисковаността на важни категории активи.

В САЩ това се случва, когато инвеститорите открият, че дори ценни книжа с ААА рейтинг и обезпечени с активи в действителност са били рисковани. Китай преживя подобна изненада, когато Щатите изгубиха рейтинга си ААА. Но никъде проблемът не е толкова остър, както в Европа и по-точно в еврозоната, където германските спестители сега откриват непредвидени рискове в периферията й.

А което е валидно за Германия, е валидно и за повечето страни от Северна Европа, много от които сега се радват на излишъци по текущата сметка, при това нерядко значителни като процент от БВП.  Домакинствата в тези страни продължават да спестявят в депозити в местните банки и да купуват акции чрез местни инвестиционни посредници. Но те

и все повече се въздържат да инвестират зад граница.

Гърция, Ирландия и Португалия са в "изолатора", защото облигациите им се оценяват с подинвестиционен рейтинг от рейтинговите агенции, което означава, че на банките не им е позволено да ги продават на индивидуални инвеститори.

Но дори Испания и Италия, които не са в същата група, внезапно бяха класифицирани като несигурни и криещи опасности, което подсказва, че риск мениджърите навсякъде съветват инвеститорите да намалят експозициите си.

Всъщност фундаменталният проблем е простичък: пазарите не могат да се върнат в равновесие, когато спестителите

И ниските лихви не са решение на тази дилема. В САЩ търсенето не се е възстановило въпреки близо трите години на близки до нулата лихвени равнища. В Европа ниските им стойности рискуват да влошат положението заради намаляването на възвращаемостта за спестителите.  Когато печалбата от държавните ценни книжа на Германия падне с 2%, германските пенсионни фондове трябва да удвоят усилията си, за да постигнат заложените по-рано цели за доходността си.

Ето защо сегашната спирала от все по-ниски лихвени стойности в Германия (и Северна Европа) и по-високата рискова премия за повечето страни от останалата част от еврозоната се оказва толкова деструктивна. Ниските лихви освен това водят и до намаляване на потреблението в страните с излишък, а оттам - до увеличение на предлагането на заемни средства. А по-високата рискова премия за някоя страна от еврозоната принуждава и останалите да намаляват разходите си, което означава и търсенето на такива средства.

И действително

че нарастващата рискова премия за страни от периферията на еврозоната ще доведе до понижаването на лихвените равнища в Германия и ще накара германските домакинства да ограничат потреблението и инвестициите си. В същото време отслабване на германската икономика ще затрудни още повече процеса на приспособяване в периферията.

Най-радикалният начин да се прекъсне този омагьосан кръг би било пускането на еврооблигации. Това ще премахне националната рискова премия и германските спестители няма да имат проблем да инвестират парите си в периферията на еврозоната, знаейки, че държавните ценни книжа на тези страни ще са гарантирани от правителството.

В резултат икономиката на еврозоната ще започне бързо да се възстановява. Това е причината играчите на пазарите непрекъснато да повтарят, че само еврооблигациите ще сложат край на кризата.

В същото време обаче еврооблигациите могат да създадат други нарастващи с времето проблеми, защото длъжниците от периферията на еврозоната вече

и могат да се отпуснат в потребление и инвестиране в повече, отколкото е необходимо.

Това, от което се нуждае Европа, е механизъм, който осигурява нормална работа на капиталовите пазари, а когато се наруши функцирането им - да позволява интервенция. С други думи, еврозоната се нуждае от европейски валутен фонд, който да предотвратява омагьосан кръг като сегашния чрез мостово финансиране в случай на рухване на капиталовите пазари.

Европа има подобна институция и сега в лицето на Европейския фонд за финансова стабилност, но той трябва да бъде финансиран много по-добре, за да изпълнява предназначението си.

Но дори и създаването на европейски валутен фонд няма да спаси световната икономика, ако доверието между Китай и Съединените щати бъде разрушено. Понижаването на ААА рейтинга на САЩ е първият сигнал, че най-важният пазар за китайските свръхспестявания губи своя блясък.

Общият извод от кризата с еврото и понижения кредитен рейтинг на САЩ е: като се има предвид, че толкова страни имат хронични свръхспестявания (Германия, Япония, Китай, петролните износителки ), световната икономика не може да се възстанови, без да се намерят начини тези средства да се насочат към икономиките, които едновременно са и кредитоспособни, и търсещи кредитиране.

И двете групи трябва да положа някакво усилие в тази посока: кредиторите да поемат някакъв риск, а длъжниците да подсилят кредитоспособността си чрез реформи, които да подобрят перспективите им за растеж.

* Авторът е директор на Center for European Policy Studies в Брюксел. Текстът е от Project Syndicate