Два важни законопроекта бяха внесени тихомълком в парламента през това лято - за красивата смърт (евтаназията) и за непорочното зачатие. Вторият е по-точно пакет законопроекти, целящи да регулират сурогатното/заместващото майчинство у нас. Двата нормативни проекта имат много общо: първо, опитват да регулират отношения, които дълбоко и философски засягат ценността на човешкия живот, и, второ - внасят се

по принципното обсъждане на тези възможности.

За да бъдем коректни, докато темата за законова рамка на "красивата смърт" все пак беше на два пъти публично дебатирана, уви, темата за сурогатното или заместващото майчинство беше просто едностранно рекламирана - основно от сцената на сърцераздирателни предавания за домакини. И вероятно точно заради това е позната на обществото ни именно на това ниво.

И тъй като пакетът за сурогатното майчинство е вече факт, крайно време е да стане ясно, че въпросът не е как ей така просто да бъдат променени 5 закона, а дали обществото ни принципно приема тезата, че човешкият живот и неговото зачеване могат да бъдат предмет на договор или облигационно правоотношение. Дали приемаме, че е допустимо сключването на

а точното изпълнение на такъв договор се състои в предаването на износено здраво бебе.

В предаванията за домакини темата стартира с късаща сърцето драма, в която бездетна двойка открива благороден ангел в лицето на жена, която безвъзмездно е готова да износи бебе и след щастливото раждане да им го предаде сред фонтани от цветя.

В облигационното право обаче сурогатното майчинство стартира с подписването на договор, в който се описват права и задължения, описва се какво е изпълнение, посочва се

По определение облигационното правоотношение е гражданско правоотношение между две страни, по силата на което поне едната страна (наречена кредитор) може да иска от другата (наречена длъжник) една престация. В контекста на сурогатното/заместващото майчинство това означава, че едната страна (кредитор) възлага с договор на другата страна (длъжник) да зачене, износи и роди дете с генетичен материал на кредитора или генетичен материал на трето лице донор. Следват няколко възможни развития на облигационното правоотношение. Възможно е, разбира се, точно изпълнение. Възможен е обаче и отказ от страна на длъжника да изпълни или да изпълни точно. Възможно е кредиторът също да се откаже от сделката – тогава каква е отговорността му? Кой ще следи за изпълнението през пълните 9 месеца? А кой ще удостовери и как ще се отчете точното изпълнение и ако някоя от страните оспори изпълнението, какво ще се случи? Как ще стане предаването на вещта, искам да кажа, детето?

Предлаганите законопроекти не отговарят и на въпроса какви са родствените връзки между заченатото дете, износващата майка и нейните роднини преди самото раждане, какъв се явява например съпругът на износващата майка по време на самата бременност и какво ще се случи с наследствените права на детето в случай на откриване на наследство.

Дори обществото да допуска сурогатно майчинство като приемлива възможност, във внесените проекти очевидно липсва цялостна концепция за неговото уреждане.

Използваният подход – да се изменят съществуващи нормативни актове, вместо да бъде изготвен един, който цялостно да уреди материята, е по-лесният начин, но със сигурност ще предизвика сериозни проблеми. Използваната правна техника е лоша, термините се разминават. Предложени са пет проекта за изменение и допълнение съответно на Семейния кодекс, Закона за гражданската регистрация, Кодекса за социално осигуряване, Кодекса на труда и Закона за здравето. Макар посочените закони да уреждат съвършено различни материи, мотивите, с които се предлагат измененията, са абсолютно идентични - простират се на страница и половина, а основната им част е посветена на демографската криза у нас в добавка с кратка история на сурогатното майчинство по света. Единственото изречение, горе-долу отнасящо се до причините, които обосновават необходимостта от въвеждане на сурогатно майчинство у нас, казва, че стотици семейства (?!) публично признават, че търсят подобни възможности "на черно".

Мотивировката приключва с изречението: "За да направим България държава, където хората да не се срамуват или страхуват от репродуктивните си проблеми, където да могат да бъдат родители, да отгледат и възпитават децата си, е необходимо държавата да поеме отговорността за тях." Подобна плакатна обосновка на един наистина сериозен ценностен въпрос би била смешна, ако не беше страховита.