Дебатът за това дали фискалните разходи трябва да се свиват или увеличават продължава да разделя развития свят. В отговор на глобалната рецесия от 2008 г. Великобритания предприе съкращения, а САЩ - фискален стимул на стойност 800 млрд. долара.

Въпреки забавянето на икономиката британският премиер Дейвид Камерън обещава да продължи със затягането на  разходите. Американският президент Барак Обама също се придържа към своята стратегия чрез последното си предложение за нов стимул в размер на 450 млрд. долара за пазара на труда.

Безработицата в САЩ е била над 9% през 22 от последните 24 месеца. И докато някои настояват за допълнителни стимули, други желаят ограничения, подобни на тези във Великобритания.

Дали обаче тази мерки ще успеят да понижат безработицата, или нов рунд на количествено облекчаване (Quantitative easing - нестандартна форма на икономически стимул, при който централната банка изкупува активи от икономиката и по този начин увеличава паричното предлагане) ще бъде по-ефективен?

Нобелови лауреати по икономика заемат противоположни позиции в дискусията за това как трябва да се понижи безработицата и

Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц настояват за дори по-големи фискални стимули, насочени към образование и инфраструктурни проекти. От другата страна застават Робърт Мъндел, Майрън Сколс и Райнхард Зелтен, съветващи правителствата да предприемат драконови мерки за понижаване на дълговите си равнища.

Фискалният стимул, който Обама прокара малко след встъпването си в длъжност, беше разочароващ. 800-те милиарда долара не постигнаха ефекта, на който се надяваха привържениците му. Това се отдава на факта, че стимулът беше съпътстван с увеличение на частните спестявания. Хората, подкрепящи мярката, твърдят, че ситуацията е щяла да бъде много по-лоша без нея. Аз съм скептично настроен.

По-добър подход за съживяване на пазара на труда би бил още един рунд на количествено облекчаване. Окуражаващи са призивите в подкрепа на този подход във Великобритания. В страната се заговори за изкупуване на рискови активи като корпоративни облигации или задължения на компаниите от частния сектор, а не на дългосрочни ДЦК.

Това според мен е стъпка в правилната посока, за която настоявам през последните три години. Аз самият бих отишъл дори още по-далеч. Моята работа осигурява ясен подход към макроикономиката и обяснява как липсата на доверие може да доведе до продължителна безработица. Подкрепям изкупуването на акции от централните банки с цел понижаване на нестабилността на пазарите, възстановяване на стойността на богатството и предотвратяване на бъдещи сривове.

Когато бизнесмените се страхуват, те спират да инвестират в реални активи. Липсата на доверие се изразява в нестабилност и понижаване на цените на активите. Чувството на страх не е свързано с лоши правителствени политики, въпреки че те задълбочават проблема. Бизнесът се притеснява, че акциите и машините и фабриките, които стоят зад тях, ще се обезценят допълнително.

и прогнозите, че стойността на акциите ще се понижи, се сбъдват.

Рецесията през 2008 г. беше предизвикана от спукването на имотния балон. Стойността на жилищата в САЩ се понижи с 34% от пика през 2006 г. и продължава да върви надолу. Фондовите пазари отчетоха спад от 50% от най-високото си равнище през 2007 г., като в момента са обезценени с почти една трета.

Тази огромна загуба на богатство предизвика устойчив спад в потреблението, което доведе до ръст на безработицата. Докато не опитаме нови подходи за преодоляване на кризата, нищетата, изпитвана от милионите безработни, ще се запази.

Количественото облекчаване, при което централната банка купува рискови активи, може да предотврати големи колебания в цените на активите и да възстанови финансовото благосъстояние. Подобна стратегия ще изисква подкрепата на финансовото министерство, тъй като тя е инструмент на фискалната, а не на паричната политика. А при участието на финансовото министерство покупката на рискови активи може да бъде финансирана

По този начин ще се предотвратят рисковете от инфлация.

Голямата рецесия не се превърна в Голямата депресия II благодарение на координираните действия на правителствата по света. Въпреки че фискалните стимули допринесоха за този успех, интервенциите на централните банки бяха най-важният му компонент.

Количественото облекчаване работи чрез увеличаване на богатството. В САЩ, както и във Великобритания то намалява очакваната възвращаемост от облигациите в дългосрочен план, което стимулира фондовите пазари.

Не бива да толерираме безработица от 9% под претекста, че това е новата нормалност. Доверието е самоизпълняващо се пророчество, което можем и трябва да управляваме чрез директни интервенции на пазарите. Пътят напред минава през наука, а не през идеология, догма или провалили се теории.