Последните икономически данни показват, че рецесията се завръща в повечето развити икономики, а напрежението на финансовите пазари достигна равнища, за последно регистрирани след фалита на Lehman Brothers през 2008 г. Рискът от поява на

- в която е въвлечен не само частният сектор, но и почти несъстоятелните държави, е значителен. Въпросът е какво може да се направи, за да се сведат до минимум ефектите от нов икономически спад и да се предотвратят депресия и финансов срив.

Първо, трябва да осъзнаем, че бюджетните ограничения, целящи стабилизиране на публичните финанси, оказват рецесионен ефект върху производството на икономиката.

Така че, ако държавите от периферията на еврозоната са принудени да свиват разходите си, то страните, които могат да им осигурят краткосрочни стимули - САЩ, Великобритания, Германия, ядрото на еврозоната и Япония, трябва да го направят, забавяйки  усилията за балансиране на собствените си бюджети. Трябва да се създадат също и банки, които да финансират обществени инфраструктурни проекти.

Второ - въпреки че паричната политика оказва ограничен ефект, когато проблемът е голямата задлъжнялост, а не липсата на ликвидност, централните банки трябва да се намесят. Те трябва да започнат

и други активи. Европейската централна банка пък трябва да промени погрешната си политика на увеличаване на основната лихва. Допълнителни стимули трябва да осигурят още централните банки на САЩ, Япония, Великобритания и Швейцария.

Инфлацията скоро ще бъде последният проблем, за който ще мислят монетарните институции, тъй като подновеното отслабване на търговските, трудовите, имотните и суровинните пазари ще окажат антиинфлационен натиск.

Третото необходимо условие е

 Това може да се постигне, като се рекапитализират слабите банки в еврозоната - с публично финансиране, осигурено от общоевропейска стимулираща програма. За да се избегне нова кредитна криза, когато банките се освобождават от дълговете си, те трябва да получат отсрочка по плановете за затягане на капиталовите изисквания.

Освен това, като се има предвид малката вероятност банките да кредитират малките и средните предприятия, с тази задача трябва да се заемат правителствата.

Четвърто, големите финансови помощи за задлъжнелите държави са от основно значение, за да се предотврати изолирането им от пазарите и преминаването към несъстоятелност. Дори с промени в политиките отнема доста време на правителствата да си възвърнат доверието на инвеститорите.

Докато това се случи, пазарите ще продължат да им оказват натиск, което увеличава възможността за поява на самозахранваща се криза.

Днес Италия и Испания рискуват да загубят достъпа си до пазарите.

чрез увеличаване на Европейския фонд за финансова стабилност, единни еврооблигации или огромни интервенции на ЕЦБ - за да се избегнат катастрофални фалити на двете.

Пето, дълговете, които не могат да бъдат свити чрез растеж, спестявания или инфлация, трябва да бъдат ограничени посредством контролирано преструктуриране и преобразуване на облигациите в право на собственост. Това трябва да се предприеме от фалиралите правителства, домакинства и финансови институции.

Шесто, дори дълговете на Гърция и други страни от периферията на еврозоната да бъдат понижени значително, растежът на икономиките им няма да бъде възстановен, докато те не си възвърнат конкурентността. А без бързо възвръщане на растежа още фалити  и социално напрежение  не могат да бъдат избегнати.

Съществуват три опции за възстановяване на конкурентоспособността, всички от които обаче изискват реално обезценяване на валутата и на практика са неизпълними:

- Рязко поевтиняване на еврото до постигане на паритет с долара. Изпълнението на това е малко вероятно, като се има предвид, че икономиката на САЩ също е слаба.

- Рязко понижаване на разходите за труд чрез ускоряване на структурните реформи и обвързване на ръста на продуктивността с този на заплатите. Това също е почти непостижимо, като се има предвид, че подобен процес отне 15 години на Германия.

- Петгодишна 30-процентна дефлация на цените и заплатите - в Гърция например, което обаче би означавало пет години на задълбочаваща се и социално неприемлива депресия. Дори и да е постижимо, това равнище на дефлация би увеличило стойността на дълга с 30%, създавайки дори по-голям риск от фалит.

Тъй като тези варианти са неприложими, алтернативата е

Само възвръщане към националната валута  и рязкото й обезценяване може да възстанови конкурентоспособността и растежа.

Напускането на еврозоната естествено ще създаде риск за напускащата държава и може да разпространи кризата към останалите членки на съюза. Ефектите от обезценката трябва да бъдат овладени, като дълговете в евро бъдат доброволно преобразувани в националната валута. Ще е нужна употреба на публични средства - например за рекапитализация на банки от еврозоната, за ограничаване на разпространението на проблемите.

Седмо, причините за високата безработица и слаб растеж в развитите икономики са структурни, включително възходът на развиващите се пазари. Разумното решение на този проблем не е протекционизъм.

Вместо това високо индустриализираните нации трябва да повишат конкурентността си чрез

трудово обучение, инфраструктура и алтернативна/възобновяема енергия. Само такава програма може да позволи на работниците в развитите държави да се конкурират на глобално равнище.

Осмо, развиващите се пазари разполагат с повече политически инструменти, отколкото развитите и трябва да разхлабят паричните и фискалните си политики. Международният валутен фонд и Световната банка могат да служат като кредитори от последна инстанция за развиващите се икономики, които са на път да загубят достъпа си до пазарите, но при условие за налагане на политически реформи.

А държави като Китай, които разчитат на износа за растеж, трябва да ускорят реформите, включително по-бързо оскъпяване на валутата си, за да стимулират вътрешното търсене и потребление.

Изправени сме пред риск не само от поява на нова рецесия, а от сериозно свиване, което може да доведе до Голямата депресия II, особено ако кризата в еврозоната стане неконтролируема и предизвика глобален финансов срив.

Погрешните политики по време на Голямата депресия доведоха до търговски и валутни войни, държавни фалити, социална и политическа нестабилност, които стимулираха възхода на авторитарните режими, отговорни за Втората световна война. Най-добрият начин да се избегне повторение на подобна последователност на събитията е предприемане на смели и агресивни глобални политически действия сега.