Така след природо-математическите направления, инженерните професии, ветеринарната медицина и изкуствата педагогиката също ще бъде включена в списъка на специалностите, за които се предвиждат между 5 и 10% повече средства.

Доколкото успешна реформа в образованието не може да има без промяна и модернизиране на самия учебен процес, подобно намерение е добро. И всичко щеше да е наред, ако недостигът на педагози можеше да се сравнява с този от инженерни и технически кадри.

Само че университетите не са спирали да пускат на пазара на труда солиден брой детски и начални педагози, чийто прием по традиция е най-лесен и там основно се записват неприетите другаде кандидати. Освен това свободни места за педагози в детските градини и в началния курс почти няма и завършилите тези специалности изключително трудно си намират работа по специалността.

Вероятно недостигът, за който Игнатов говори, е от преподаватели, които се подготвят във филологическите, математическите, биологическите, географските и т.н. факултети. Тогава обаче увеличаването на средствата за педагогическите специалности да се обяснява с нуждата от тях поражда недоумение.

Важно е да се знае също така дали наистина броят на завършилите университет с учителска правоспособност е недостатъчен. Това се вижда ясно в обезлюдените и крайно отдалечени райони, но в големите градове за едно място има и голяма борба. Този дисбаланс предполага съвсем друг подход и в този смисъл обявеното намерение за педагогическите специалности още повече ще се размине с целта.