От лежерно съобщение на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството наскоро научихме, че администрацията е склонила да отложи с две години паспортизацията на съществуващия сграден фонд.

Изненада -

и реална оценка на ситуацията: "За да бъдат спазени кратките срокове, гражданите трябваше да платят висока цена за паспортизация, което е непосилна задача".

Друг основен мотив на предложенията са "неосигурените  бюджетни финансови средства поради усложнената обща финансова обстановка в страната". Ще рече на човешки език -  извинявайте, поизсилихме се малко, пък и тая криза, пуста опустяла, как така дойде изведнъж, таман се бяхме амбицирали.

Не, уважаеми, не приемаме извиненията, когато става въпрос за поредната нормативна недомислица, която иска да бръкне в джоба на гражданите – пряко или косвено. И стига оправдания с международното положение, щом става въпрос за ново "Преброяване на дивите зайци".

Още през 2006 г., когато се прие Наредба №5, на всеки нормален човек беше ясно, че да се паспортизира съществуващият сграден фонд за 5-6 години е абсолютно невъзможно. Това няма да стане и след 20 години.

В страната има милиони сгради с милиони собственици и тези собственици нямат въпросните милиарди, за да плащат за проектантски и консултантски услуги. За бизнеса това е поредна тежест със спорен ефект, а за бедните е изтезание. Говори се за суми от порядъка на 500 – 600 лева за апартамент, но не се говори за 13-а заплата или за 13-а пенсия, нито пък за повишаването им.

Строителни архиви липсват, защото отдавна са загубени, унищожени или някой ги крие. Изумително е в чия глава наистина е могла да хрумне идеята да се заснема и/или да се препроектира съществуващият сграден фонд. Ако стане зорлем - ще захвърчат жълти павета към сградата на парламента и ще трябва да му се търси първоначалният проект.

Сега вече и държавата, и общините се дърпат от задачката. "Нямат осигурени бюджетни средства", а и да имат, има доста по-разумни харчове.

Идейката, която винаги се прокрадва в подобни полузадължителни и вечно отлагащи се нормативни актове, е следната. Че баба Пена, чичо Гошо и ЕТ "Пенчо Диференциала" няма да дадат без бой парички за "паспорт" на панелката или автосервиза – това е ясно. Но нека си виси нормативният акт.

Току-виж се появят едни пари в държавното предприятие или при кмета - тогава и ако се разберат за съответния процент за възложителя, не паспорти ще се изготвят за сградите, ами и лични карти и пасавани за всяка тухла поотделно. Така де, задължението и нормативният срок си ги има черно на бяло и часовникът (уж) цъка.

* Авторът е юрист