Тоталитарен страх е, когато се страхуваш от всичко или за всичко: дали няма да ти почукат на вратата и да те приберат, да те интернират, пратят в затвора или да ти вземат апартамента. Десарската месомелачка работеше безотказно – от нея зависеше дали да те пуснат навън или не, да те издигнат или свалят, дали да бръкнат в психиката ти с мръсен пръст и да те пратят в лудницата (може ли да не си луд, ако не искаш да живееш в рая), дали децата ти ще гладуват и дали ще чукаш павета по пътищата, дали не те подслушват и дали няма да изчезнеш някой ден.

Те можеха да направят това във всеки момент от живота на всеки човек. Това не е холивудски филм на ужаса – това е тоталитарен страх.  Днес обаче времената са други. Днес тоталитарния страх е трансформиран в тотален. Освен че тотален страх е с две срички по-малко от тоталитарен, от него са отпаднали и всички умопобъркващи сталински изг..зици, изброени по-горе. Днес те ти купуват перото или ти вдигат колата във въздуха, уволняват те без обяснения, държат те под наблюдение, подиграват ти се в съда, надуват демонстративно мускулите си.

Днес страхът, който те насаждат, е от типа "думам ти дъще, сещай се снахо", тоест не само да натрошат с чукове кокалите на "Фрог нюз", но да ги натрошат пред ресторанта, пред очите на цялата нация, за да могат всички, които видят, да си стоят мирно вкъщи, прегърнали радиаторите си така, както са си гушкали телетата, скрити в кошарите, докато Ботев и аверите му са минавали през селата им нагоре към немаркираните пътеки на Балкана, отивайки някъде, кой е знаел накъде...

Но да не бъдем толкова плитки. Тук може да има и нещо друго, нещо като заявка за бъдещето. Може би те вече открито ни показват, че вече не им трябват измислици от сорта "либерални демокрации" и пари от омразни европейски опортюнисти. Може би пари вече са заделени в бюджетите на Путин – пари за бъдещето, когато и на Запада ще дойде ред.

Ние говорим тук за щастливото бъдеще.