Решението на гръцкия премиер Георгиос Папандреу да свика референдум за спасителния пакет, уговорен на срещата на еврозоната в края на октомври има дълбоки последствия за европейското управление. То може да определи и бъдещето на еврозоната.

По-малко от седмица преди Папандреу да пусне бомбата, лидерите от еврозоната недвусмислено се произнесоха: "Въвеждането на Европейския семестър(Европейския икономически семестър е новата практика, при която комисията и правителствата на всеки шест месеца ще разглеждат заедно националните бюджетни планове за следващите три години.

- бел. р.) промени из основи начина, по който нашите фискални и икономически политики се координират на европейско ниво. Сега координацията ще се случва първо в ЕС, преди да бъдат взети национални решения." Изглежда общоевропейското финансово управление е новият модел на работа.

Реално погледнато, референдумът на Папандреу не е насочен директно към фискалната или икономическа политика, но е решение с огромни последствия за еврозоната. Въпреки това, то бе взето без каквато и да е координация с лидерите на блока. Още повече, ако гласоподавателите отхвърлят сделката, която току-що им беше предложена, изходът може да предреши всякаква бъдеща координация на дълговите проблеми в страната с ЕС. Гърция ще трябва да се оправя сама.

Така само дни след като лидерите на еврозоната се поздравиха за успеха си на срещата, идеята за координация се оказа безсмислена за страната, която най-много се нуждае от нея. Ходът на Папандреу разкрива и фаталния недостатък на грандиозните планове за политически или фискален съюз, който да подкрепи еврото: хората, а не правителствата, са истинския управляващ. Правителствата може да подписват договори и да правят дълбоки обещания за координация на фискалните си политики с желанията на ЕС(или по-точно с желанията на Германия и ЕЦБ); в крайна сметка обаче хората могат да отхвърлят всяка програма, която "Брюксел" (да се чете Берлин и Франкфурт) иска да наложи.

ЕС остава колекция от отделни държави, поради което не може да изпрати армията или полицията, за да наложи постигнатите споразумения или да събере закъснелите плащания. Всяка страна може да напусне ЕС – и, разбира се, еврозоната – когато бремето на задълженията й стане твърде голямо. Досега се смяташе, че цената на излизането е твърде висока, за да се прибегне дотам. Случаят обаче вече не е такъв – или поне гърците смятат така.

Това означава и че еврооблигациите няма да са спасението, на което някои се надяваха да разреши държавната дългова криза на Европа. Докато страните-членки са независими, инвеститорите не могат да са сигурни, че ако еврозоната се разпадне, част от тях няма да откажат да плащат – за себе си или за другите.

Съпротивата на хората в Германия и Холандия да плащат за разточителните южноевропейци може да принуди правителствата да попитат народа си дали искат да плати огромните разходи, определени от поетите задължения за измъкване на членовете на еврозоната, които не искат или не могат да платят. Затова облигациите, издадени от спасителния фонд на еврозоната – EFSF, се търгуват с доста по-голяма доходност от германски дълг. Опитите на главата на фонда Клаус Реглинг да убеди Китай, Япония и други азиатски икономики да купят облигациите, за момента не стигат доникъде.

По-голямото послание на гръцкия ход е, че "координация" досега беше кодова дума за почти цялостен контрол от страна на кредиторите(и понякога ЕЦБ). Опитите да се наложи добронамерена диктатура от тяхна страна сега среща бунта на длъжниците. Финансовите пазари реагираха толкова силно, защото инвеститорите вече разбират, че "държавен дълг" е дългът на държава, която може просто да реши да не плаща.

На държателите на облигации на страни от еврозоната им стана ясно, че когато времената станат трудни, истинската държава - "Ние, хората" може да бъде попитана дали всъщност иска да плати. И отговорът може да е "не", както показват проучванията на гръцкото обществено мнение и опитът на Исландия(чието население на два пъти отхвърли решения на правителството).

В този момент никой не знае дали Португалия или Италия няма да са следващите разбунтували се длъжници. Резултатът обаче е предсказуем: рисковите премии ще стигнат до небесата.

Решението на Папандреу да свика референдум в Гърция може да е началото на края за еврото. На този етап общата валута може да бъде спасена само ако страни, основни за системата – а именно Италия и Испания – предприемат решителни действия, за да демонстрират, че са различни от Гърция.