"Братята Супер Марио" ще спасяват Италия и еврозоната
Дори Марио Монти да успее да изгради силно правителство в Италия, еврозоната остава уязвима от масово теглене на депозити и дефлационна спирала. Тези рискове трябва да предотврати Марио Драги – шефът на Европейската централна банка (ЕЦБ). Зоната се нуждае от мощна реформа на предлагането на пари, но и от олекотена парична политика. След като Силвио Берлускони си тръгна, двамата Марио и канцлерът на Германия Ангела Меркел трябва да се опитат да постигнат нова широка сделка.
Миналата седмица италианците и гърците бяха изтикани на ръба, погледнаха в пропастта и не харесаха видяното. Двете страни имат или са в процес на формиране на правителства на национално обединение, водени от технократи. Това е стъпка в правилната посока. Опасностите обаче дебнат.
Най-големият риск е голямо теглене на депозити
Такова вече имаше в Гърция, защото спестителите се притесняват, че страната може да бъде изтикана от еврозоната – сценарий, който все още стои, въпреки назначението на Лукас Пападемос за премиер. Засега опашки пред клоновете на банките няма, за разлика от ситуацията с британската Northern Rock през 2007 г. Ако това се случи обаче, снимките моментално ще бъдат разпространени в Европа и ще провокират подобни ситуации и в други страни.
Дори и без видими масови тегления, банките от еврозоната са омаломощени. Много вече пострадаха от липса на доверие от пазарите на едро: Фондовете от САЩ рязко отрязаха доставянето на краткосрочни средства; освен това, почти никоя банка не е успяла да издаде необезпечени облигации от лятото насам. Банките могат да взимат пари от ЕЦБ, но само за срок до една година. Проблемите им с финансирането биха могли да задушат индустрията при на ново кредитно свиване.
Трудностите на банките влошават и проблемите с правителственото финансиране. Френската банка BNP обяви този месец, че е намалила резервите си в италиански дълг с 40% в последните четири месеца. Други банки могат да последват този пример с идеята, че е по-добре да понесат малки загуби сега, отколкото да бъдат повлечени в преструктуриране на дълга по-късно, както стана с Гърция. Това означава, че дори и Монти да получи мандат за налагане на структурни реформи – които трябва да са по-радикални от планираните от Берлускони – Рим може да не успее да се самофинансира при приемливи условия. Доходността по десетгодишните облигации, която миналата седмица затвори на 6.5% след скок до 7.6%, трябва да спадне до 5%, за да бъде устойчив дългът в страната.
Еврозоната може вече да е влязла в рецесия с двойно дъно
| Много европейски държави са живели по-широко, отколкото са можели да си позволят в продължение на години. Те са се радвали на твърде щедри социални държави и не са позволявали на свободните пазари да работят правилно. |
Повторен кредитен срив, подкрепен от допълнителната строгост, изисквана от правителствата – Франция бе поредната страна, която затегна колана си миналата седмица – може да направи рецесията доста дълбока. Проблемът е, че колкото повече правителствата вдигат данъците, толкова по-бързо икономиките ще се свият. Това на свой ред ще затрудни балансирането на бюджетите им, което допълнително ще натежи върху тях.
Много европейски държави са живели по-широко, отколкото са можели да си позволят в продължение на години. Те са се радвали на твърде щедри социални държави и не са позволявали на свободните пазари да работят правилно. Затова сега се налагат големи промени. Настоящата политическа стратегия не работи. Трябва да има ново отношение, което да сложи ударение на дългосрочните реформи – увеличаване на пенсионната възраст, улесняване на процесите на наемане и уволнение на персонал, реформа на раздутите държавни услуги и приватизация – и да не се съсредоточава толкова върху краткосрочните мерки.
Такава нова стратегия изисква действия не само от страна на правителствата, но и от ЕЦБ. Централната банка в момента е единственият реалистичен източник на голямо финансиране, след като на срещата на Г-20 в Кан по-рано този месец много страни извън еврозоната ясно показаха, че зоната сама трябва да разреши проблемите си. Междувременно Китай даде знак, че ще помогне в замяна на доста неприятни условия като допълнителна власт в Международния валутен фонд.
Марио Драги и колегите му в консервативната централна банка трябва да направят три радикални промени. Германия, консервативният основен източник на средства в еврозоната, трябва да подкрепи промените, за да им осигури политическа сигурност.
Първо: ЕЦБ трябва да предложи на банките дългосрочни заеми, за да предотврати надвисналото свиване в кредитирането. Едновременно с това правителствата трябва да изискат от банките да държат повече капитал, за да имат достатъчно предпазни средства за справяне в идващите тежки времена. Капиталовите инжекции за 106 млрд. евро, съгласувани на последната среща миналия месец, трябва да бъдат удвоени според препоръката на МВФ. Това може да увери ЕЦБ, че тя не дава пари на евентуално неплатежоспособни банки.
Второ, централната банка трябва да е готова да поеме ролята на заемодател от последна инстанция за правителства, които имат отговорни политики. Лисабонският договор забранява на ЕЦБ директно да кредитира държави, но това не трябва да я спира да увеличи средствата на Европейския фонд за финансова стабилност – спасителният фонд на еврозоната. Тогава ЕФФС ще има силата да помогне на Италия и Испания, ако това се наложи. Докато Берлускони управляваше едно нефункционално правителство, беше разумно страната да не бъде спасявана. Като се има предвид Монти, това вече не е проблем.
И накрая, ЕЦБ трябва да е готова да пусне "количествено улеснение". В момента инфлацията в еврозоната е около 3%. Скоро обаче тя ще падне под нивото от 2%, което ЕЦБ дефинира като ценова стабилност. Като се има предвид, че сега лихвените проценти са 1.25%, няма място за още много намаление в тях. ЕЦБ обаче може да печата пари, за да купи държавни ценни книжа и други активи по примера на щатския Федерален резерв и Bank of England.
Все пак, ЕЦБ вече има програма за изкупуване на държавни облигации. Тя обаче е доста далеч от количествено улеснение. Първо, програмата е малка – 0.8% от БВП, докато в САЩ и Великобритания програмите са съответно 16 и 18% от БВП. Освен това, ЕЦБ изтрива всички създадени пари, когато купува облигации. Фед и британският централен регулатор директно ги вкарват в икономиката. Основният плюс на подобна операция ще е възстановяване конкурентноспособността на задъхващите се икономики, като се обезцени еврото. То, въпреки кризата, е учудващо силно – 1.38 долара за евро.
Такава огромна сделка звучи рационална. Възможно ли е обаче да се постигне сделка между 17 различни страни и една яростно независима централна банка? Все още не. Но точно както натискът от пазарите и европартньорите на Италия накараха Рим да върши неща, които дори не обмисляше преди няколко седмици, натискът от пазарите и останалия свят може да принуди и еврозоната да стане по-изобретателна.
И "братята супер Марио" трябва да се захващат за работа.