Чудех се как ли би изглеждала американската икономика, ако се случи друг колапс, подобен на този с "Лемън брадърс" (Lehman Brothers)? Е, това със сигурност няма да е красива гледка.

Безработицата може да скочи до 13%, припомняйки ни 30-те години на ХХ век. Индексът "Дау Джоунс" (Dow Jones) може да падне с 50% до 5668 пункта - ниво, последно постигнато преди дотком бума в средата на 90-те години. В една брутална рецесия, продължаваща цяла година, производството може да се свие с 8 на сто на годишна база, заличавайки стойността на растежа за две години.

Всеки, който е имал достатъчно късмет да не си изгуби работата и да спести малко пари по време касапницата, ще може да си купи дом на цени от ноември 2000 г.

Това е картината на отчаянието, която Федералният резерв иска от американските банки да си представят, докато тестват своите баланси за устойчивост срещу подобен шок.

Тестът е толкова труден, че както се пошегува Карен Петру, управляващ партньор във  Федералната служба за финансови анализи, "единственото нежелано събитие, което Фед не постави като условие, е директен удар на астероид върху основен банков център".

Но всъщност това е сценарий за нещо, подобно на бурята, която помете САЩ след фалита на инвестиционната банка "Лемън брадърс" през септември 2008 г., поставил началото на най-лошата рецесия от 1930 г. насам.

Следващия път обаче пораженията може да са далеч по-големи, защото икономиката на САЩ ще навлезе отслабена в трудния период. Тя все още не е успяла да оздравее достатъчно от последната рецесия и втори удар може да бъде пагубен.

Малко икономисти прогнозират рецесия в САЩ въпреки несигурността, пред която е изправена икономиката им. Анкета, направена от "Ройтерс" сред анализатори по-рано този месец, показа, че според тях рискът е спаднал на 25%, сравнено с 30% преди месец,  а и последните икономическите данни за САЩ показват подобрение.

Миналата година Федералният резерв започна да провежда сред най-големите американски  банки годишни "стрес тестове". Тяхната цел е да измери доколко текущите им баланси и капиталови буфери биха били устойчиви в условията на икономическите перспективи, очертавани от експертите като валидни за повечето държави, плюс голям шок. Във вторник Фед обяви подробности за това как ще бъдат провеждани тестовете за 2012 г.

Най-новият стрес тест е много по-труден спрямо предходния - и в това няма нищо чудно, както отбелязват от анализаторския отдел на Nomura, като се има предвид плъзгащата се отново към рецесия Европа, забавянето в растежа на Китай, нестабилните финансови пазари, бурно реагиращи на кризата с държавните дългове в еврозоната и несигурността около фискална политика на САЩ.

Но Ричард Боув, банков анализатор в Rochdale Securities, твърди, че е безотговорно да бъдат поставени 31 американски банки  пред най-лошия сценарий, защото тези трудни стрес тестове ги принуждават да се подготвят за най-лошото - вероятно това, от което по-скоро регулаторите се страхуват.

Джером Леви, шефът на Jerome Levy Forecasting Center, обаче не е съгласен. Той приветства тежките стрес тестове на Фед, твърдейки, че те ще накарат банките да ускорят свиването на балансите си, което е наистина необходимо, за да съответстват те на по-бавно развиващата се икономика.

Федералният резерв на няколко пъти заяви с удебелени букви в своето съобщение до пресата във вторник, че неблагоприятните условия "не са прогнози, а хипотетични сценарии".

Но дълбоката рецесия, която Фед се опитва да внуши, се основава на действителен опит от  тежките рецесии през 1973-1975, 1981-1982 и 2007-2009. В действителност заложените показатели мащабно са огледални на щетите от фалита на "Лемън брадърс", но при по-ниско изходно ниво.

Федералният резерв също така отбелязва високите рискове от чужбина, заявявайки: "Подобен тежък стрес сценарий, макар и малко вероятен, е възможен, ако икономиката на САЩ навлезе в рецесия, докато в същото време икономическата активност в други големи икономики се е свила значително."

Ако САЩ пропаднат в дълбока рецесия в последното тримесечие на тази година, това ще е най-лошият сценарий на Фед, предвиждащ сериозен удар, идващ от към еврозоната. Свиването ще продължи почти две години до средата на 2013 г., като производството ще спадне с повече от 6% на годишна база.