Палежите на коли отново напомниха неспособността на държавата да гарантира сигурност за гражданите си. Наясно сме, че т.нар. органи не знаят как да противостоят на явления като автомобилни фойерверки. Проблемът обаче е по-дълбок – не само не знаят какво правят, но и не искат да знаят какво се случва. Напоследък освен лавината от домашни кражби в големите градове се завръщат забравени от 90-те години изненади като липсващи чистачки, декоративни лайстни или акумулатори на автомобили. Да не говорим за подновеното източване на гориво от резервоарите. Палежите са просто нов, екзотичен елемент от стара картина. За тях министър Цветанов ни уведоми, че се "прилага целият комплект от специални способи и средства на МВР за събирането и документирането на оперативни данни".

Комплектът се прилага спрямо какво? Според Държавния департамент на САЩ, общото ниво на престъпност в България продължава да бъде високо. Според статистиката за престъпността, представена от МВР, престъпността нараства с 4,74% през 2010 г. За втора поредна година кражбите се увеличават с 16%, а финансовите престъпления - с 15%.

Това ли е картината, към която МВР прилага комплекта си? И откъде разбираме, че именно това е нивото на престъпността?

У нас данни за престъпността се събират от Министерството на вътрешните работи според заявените престъпления; от прокуратурата според заведените преписки; от Националния статистически институт (НСИ), който поддържа статистика за осъдените по данни, подадени от прокуратурата и съдилищата; и от Министерството на отбраната, което събира информация за престъпленията в армията.

 

При такива случаи, за да се постигне по-реалистична картина, по света са разработили допълнителни методи за измерване, като например виктимизационните изследвания. Те са важен източник на информация за престъпността, тъй като се основават на преки интервюта с граждани, които споделят своите преживявания и възприятия. В България ежегодно се прави такова изследване от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Един от основните изводи на такова изследване, проведено от ЦИД – "Динамика на конвенционалната престъпност 2001 - 2010 г." – е, че икономическата криза е довела до ръст на т.нар. битова престъпност. Нарастват различни видове домови кражби или кражби на лични вещи, както и заплахи и нападения срещу личността. Общите фактори, които оказват влияние върху този вид престъпност, са икономическата криза, намаляващите доходи и растящата безработица.

Според изследването през 2010 год. 45-46% от жертвите не съобщават на полицията, че срещу тях е извършено престъпление. Националното изследване на престъпността (НИП) отбелязва много по-голям ръст на кражбите по домовете (61 %) в сравнение със статистиката на МВР (11%). Увеличаването на скритата престъпност се дължи на два фактора - спадналото доверие към МВР и големият брой незначителни престъпления, които все по-рядко се обявяват пред полицията.

Разликата между действителната престъпност и полицейската статистика се крие, от една страна, в поведението на потърпевшите, основано на недоверие в дейността на службите; и от друга страна, в полицейските филтри при отчитане на заявени престъпления.

 

Третият начин за измерване на престъпността са интервюта за самооценка за отклоняващо се поведение. Те се провеждат сред младежи и могат да помогнат за идентифициране на разпространението на престъпно поведение и на фактори, свързани с повишен риск. Такива изследвания в България няма, а те са особено полезни, защото дават възможност програми за превенция на престъпността да се фокусират правилно.

Превенция на престъпността е всяка инициатива или политика, която намалява, избягва или елиминира виктимизацията от престъпление или насилие. Превенцията е повече от полицейски и съдебни действия. Тя обхваща широк спектър от подходи, включително предотвратяване появата на престъпления чрез намаляване на възможностите, увеличаване на риска от залавяне и свеждане до минимум на ползите. Освен че са по-рентабилни от финансова гледна точка, превантивните мерки водят до големи социални ползи и се радват на масова обществена подкрепа.

Престижни институции (като ООН и Световната здравна организация), научноизследователски организации и световноизвестни специалисти отдавна са открили мерките, които биха понижили честотата на престъпленията против личността. Те се съгласяват, че правителствата трябва да излязат извън рамките на правоприлагането и наказателното правосъдие, за да стигнат до по-добри резултати.

От средата на 2011 год. в България се работи по Национална стратегия за превенция на престъпността, но такава към момента не съществува. Дори скоро да бъде приета, тя ще е толкова безполезна, колкото и всички останали нашенски стратегии, защото няма де е обезпечена с бюджет. В момента идеята за превенция на МВР, изложена в "Актуализирана бюджетна прогноза за периода 2011-2013 в програмен формат на МВР", се простира до "утвърждаване на превенцията като основен инструмент за противодействие на спортното хулиганство и повишаване ефективността на работата с фен  клубовете по места".

Въпреки че сме в челото на класацията по брой полицаи на глава от населението, разходи за полиция като дял от БВП и дял от общите бюджетни разходи, у нас нивото на т.нар. конвенционална престъпност е много високо. На практика разходите за МВР са се повишавали непрекъснато през последните 10 години, но гражданите и бизнесът не могат да си позволят спокоен сън, ако не инвестират в сигнално-охранителни системи.

Фактите са ясни, но поредното правителство мести бумаги по бюрата. Въпреки шестте промени в Наказателния кодекс само за настоящата година сега се оказва, че пак трябва да се прави промяна заради подпалването на автомобили. Докато депутатите пишат, за близо месец в столицата и страната изгоряха над 50 автомобила. Директорът на СДВР Валери Йорданов съобщи, че вероятно става дума за група, която цели дестабилизиране на обстановката.

 

МВР обаче не успява. Обществото резонно очаква в замяна на почти два пъти повечето пари за полиция от средното за ЕС да получи спокойствие, поне що се отнася до най-елементарните престъпления. Когато иска, МВР прави това – при посещението на папа Йоан Павел ІІ, например, в столицата нямаше престъпност. Разбра се, че полицията познава контингента си и го прибира при височайши посещения. Но защо тогава не го спре трайно?

Защото ние не сме толкова важни, колкото е папата. Битовите престъпления изумително често не са санкционирани. Прокуратурата на практика не повдига обвинение, когато щетите, нанесени от дадено престъпление, са под определена стойност.

Решението е просто. Извършилите дребно престъпление не бива да се съдят според стойността на открадното, а за това, че са влезли в неприкосновена частна собственост. Подобни престъпления не се случват еднократно. Престъплението е повторено многократно, систематично са нанасяни щети и общата им стойност изобщо не е малка. Едно отговорно правителство не би игнорирало проблема и неговите ефекти.

Но вместо да започне да прави очевидното, правителството избира да се занимава с конспирации. Вероятно в близко бъдеще ще бъдем уведомени, че всички, които са пострадали от престъпник, но не са получили помощ от МВР, сами са си виновни – просто не са могли "да направят връзката" (както обича да обяснява министър Цветанов) и да разберат работата на полицаите, защото са прекалено заети да отправят критики.

За да поддържа подобна позиция, на МВР нито му трябва да знае какво прави, нито какво всъщност става. Въпрос на избор.