Наблюдавайте повече Атина, а не Standard & Poor’s. Най-големият източник на непосредствени проблеми за еврозоната може да е единствената страна, чиято оценка не беше преразгледана от рейтинговата агенция в акцията, която доведе до понижаването на рейтингите на Франция и още осем държави. Дори и ако краткосрочните спънки могат да бъдат управлявани, остатъкът от еврозоната няма да преживее Гърция лесно.

Причините, които S&P изтъкна, когато лиши Франция и Австрия от първокласните им ААА рейтинги и взе по две единици от Италия и Испания, бяха логични. Вярно е например, че политиците не могат да постигнат съгласие за начина, по който да разрешат дълговата криза, както и че "фискалната строгост рискува да се самоунищожи". Тези причини обаче, както и възможността за сваляне на рейтинги от страна на S&P, вече бяха известни на пазара.

Междувременно това, което Марио Драги каза миналата седмица за "предварителните знаци на стабилизиране", е истина. Самата Европейска централна банка (ЕЦБ), на която Драги е президент,  е отчасти отговорна за това стабилизиране, след като предостави 489 млрд. евро в тригодишни заеми на банките от еврозоната точно преди Коледа. Обещаващият старт на Марио Монти като премиер на Италия е другият основен фактор. "Братята Супер Марио" започнаха добре.

Credit Suisse и Goldman Sachs прогнозират, че икономиката на страната, която се сви с 6% през 2011 година, ще се свие с още 4% през 2012 – по-лошо дори и от очакванията на Международния валутен фонд през ноември 2011 г. Това означава, че данните, подкрепящи най-новия спасителен план и преструктуриране на дълга вероятно са остарели.

Непосредственият проблем е да се убедят притежателите на облигации от частния сектор да заменят гръцки държавни ценни книжа на стойност 206 млрд. евро за нови, които ще са номинално два пъти по-евтини. Всъщност проблемите са два: да се убедят преговарящите от страна на притежателите на облигации да приемат сделката, след което всички държатели поединично също да се съгласят.

Въпреки авантюризма, който накара преговарящите да напуснат залата за преговори в петък, най-вероятно решение ще има, макар и мърляво. Ако преговарящите се съгласят, притежателите, на които сделката не хареса, могат да бъдат обвързани чрез вкарване на клаузи с обратна сила за колективно действие в договорите им. Ако пък преговарящите не се съгласят, може да има формален фалит, който ще донесе наложени отгоре загуби за всички страни.

Непредвидената спънка е, че преструктурирането на дълга на частния сектор изобщо няма да приключи гръцката история, що се отнася до остатъка от еврозоната. Въпросът към съюза е дали да бъдат осигурени още 90 млрд. евро транш спасителни пари на Атина през март. Предишните траншове бяха значително по-малки: този през декември напр. беше само 8 млрд. евро. Преструктурирането на дълга обаче означава, че следващият транш трябва да бъде увеличен значително: до 40 млрд. евро са необходими за рекапитализиране на банките в страната, чиито баланси ще бъдат разкъсани на парчета заради големите им инвестиции в гръцки облигации; още 30 млрд. евро са необходими, за да бъдат убедени частните държатели на облигации да се съгласят на сделката.

Дори и преди по-малките траншове имаше големи спорове, защото държавните финанси на страната винаги се оказваха по-зле от очакваното и Атина никога не изпълняваше обещанията си. Този път на карта са не само сериозни суми пари, но в Гърция скоро ще има и нови избори, които могат да доведат на премиерското място Антонис Самарас – находчивият лидер на консервативната партия "Нова демокрация". В момента той не желае да приеме програмата за реформи и затягане на икономиката, която еврозоната и МВФ искат да бъде изпълнена.

Заемането на такава огромна сума на Гърция, когато страната не изпълнява поставените цели и е в предизборна ситуация, ще е рисково. Алтернативата обаче е цялата програма да се разпадне. И въпреки скорошните знаци, показващи стабилизиране, за които Драги говори,

Затова те най-вероятно ще стиснат зъби и ще дадат парите.

Това обаче няма да донесе край на проблемите. Непрекъснатите спасявания означават, че публичният сектор вече ще има около 300 млрд. евро на карта в Гърция. Това са заеми от страните в еврозоната, заеми от МВФ, гръцки облигации, купени от ЕЦБ, заеми от ЕЦБ към гръцките банки и разрешение от ЕЦБ гръцката централна банка да даде още заеми на банките в страната.

Остатъкът от еврозоната не иска да види как Гърция не успява да си плати дълговете или как напуска единната валута, защото страните се притесняват от преливане на проблемите към тях. В бъдеще рискът от зараза може да бъде намален. Все пак, ако сегашното преструктуриране на дълга приключи успешно, частният сектор ще има по-малко изложение към страната и каквото и да е повторно преструктуриране ще предизвика по-малко сътресение.

Дори и рискът от зараза да е по-малък, еврозоната няма да може да каже "сбогом" на Гърция. В крайна сметка обратната страна на монетата са 300 млрд. евро експозиция на държавния сектор към страната. Политиците – като германския канцлер Ангела Меркел, която ще бъде на избори през есента на 2013г. – няма да искат да се оправдават за огромните загуби пред избирателите си.

В гръцката митология Сизиф бил накаран да търкаля огромна канара по стръмен склон само за да види как тя се изтъркулва надолу точно преди върха. Изглежда еврозоната ще носи Сизифовия си товар още дълго време.