Петър Чобанов, икономист: Сериозна заявка на Плевнелиев за влияние върху икономическата политика

След като положи клетва пред парламента тази сутрин, Росен Плевнелиев произнесе и първата си реч като президент. В 37-минутното слово той припомни какви ще са приоритети му през мандата и постави силен фокус върху икономически проблеми и цели.
"Дневник" потърси икономисти да коментират речта на президента. Ето мнението на икономиста Петър Чобанов:
Първо искам да честитя на новия президент избирането и поемането на отговорността оттук нататък като държавен глава и да му пожелая един успешен мандат. Като цяло, икономическите акценти са тези, които наистина стоят на дневен ред пред страната; смятам, че те са точно избрани и са това, което наистина трябва да се случи до 2020 г. Прави впечатление, че президентът не мисли само в рамките на мандата, за който е избран, а самите акценти надхвърлят периода, в който ще бъде на постта, което е хубаво от гледна точка на това, че търси дългосрочно развитие на страната.
В речта се назовават проблемите, които стоят пред нашата страна и не се спестяват критики. Защото между редовете могат да се видят както похвали, така и критики към правителството до момента. Прави впечатление пасажът, в който се казва, че стабилността и ниските данъци не са достатъчни, ако искаме наистина да имаме развитие и растеж. Икономическият растеж е изведен на преден план и целта е той да е устойчив във времето; да се ускори, но да не наблюдаваме връщане към рецесионни тенденции, каквито може би ще се наблюдават тази година.
Тоест, да стигнем ниво на развитие на икономиката, което да даде възможност за растеж, като целите съвпадат общо взето с поставените цели в документа, който новият президент реферира - Националната програма за развитие на България до 2020г. Част от тези документи вече са известни и публични – визията, социално-икономическият анализ и т.н. Но има и някои допълнителни цели, които се поставят.
Прави впечатление, че има и конкретика – напр. производителност на труда, ниво на доходи, конкурентноспособност. Някои от целите могат да бъдат и малко по-амбициозни. Напр. в класацията за конкурентноспособност, в която целта ни е да сме в топ 50, а сега сме на 74то място – можем да сме по-амбициозни.
Президентът каза, че сме постигнали фискална стабилност. Смятам, че е хубаво да изчакаме 2012, когато може отново да навлезем в рецесия. Да видим бюджет 2012 колко е подготвен за тази рецесия и какъв фискален резултат ще стигнем в края на годината на касова и на начислена основа и това да бъде доказателството за постигнатата фискална стабилност. В момента стабилността е факт, но трябва да изчакаме новия тест и наистина да се замислим за ефективността на публичните разходи.
Говори се повече за среда, бизнес и възможности за развитие, което е важно. Речта е позитивна, насочена е към една по-добра България, която се надяваме да видим през 2020 г. Въпросът е доколко и как ще постигнем поставените цели. Речта прилича на икономическа програма на правителството, но границата,в която се простират възможностите и правомощията на президента, е по-тясна. На въпроса докъде се простира тази граница така и не бе отговорено през годините. Все пак президентът влияе върху политиката, знаем, че той има квоти в много важни органи, включително БНБ. Така че когато целите, които той си поставя, са в интерес на развитието на държавата, мисля, че си заслужава да станат възможност за обединяване с тези, от които зависи да бъдат изпълнени.
На въпроса какви са възможностите на президента да влияе на икономическата политика Чобанов коментира:
Това е до голяма степен отговор, който самият президент трябва да даде. Виждаме много сериозна заявка за влияние върху икономическата политика, която е направена предпазливо – от гледна точка на насочване на дискусията към основните проблеми. Предишният президент имаше една икономическа инициатива, в която участвах – Икономически доклад за президента, като там също бяха очертавани някои основни проблеми и възможните решения за икономиката на България – тук виждаме приемственост, като щом предишният президент го е правил, нищо не пречи и следващият да го прави.
Речта на президента Плевнелиев издава малко по-широка заявка за влияние върху тези икономически процеси. 50% т самата реч – 5 страници от 10 – е посветена на икономическото развитие. Да осигурява форум, на койт да бъдат предлагани различни решения. Оттук нататък механизмите, по които тези решения бъдат припознавани от правителството, са въпрос на координация между институциите и визия на самото правителство – доколко би припознало подобни резултати от дискусия.
Разбира се, въпросът е тази дискусия да дава решения, а да не е само обсъждане на икономическите проблеми, които сега са много и за в бъдеще също ще са много, което е нормално, ако една страна се стреми към икономическо развитие и подобряване на благосъстоянието и възможностите да се прави бизнес.