Какво струва на Германия лидерската й роля в Европа

В продължение на шест десетилетия Германия следваше съвета на Нобеловия лауреат Томас Ман да се стреми не към германска Европа, а към европейска Германия. Кризата в еврозоната обаче изглежда измести тази следвоенна предпазливост. Две години след избухване на дълговото бедствие Германия изглежда истински уверена в ролята си на икономическа суперсила, промотирайки модела си за фискална дисциплина в Европейския съюз, коментира агенция Reuters в свой анализ.
Но комбинацията между
новооткритото икономическо господство
и дръзката ръководна роля във външната политика и сигурността (към която САЩ тласкат Берлин) представлява деликатен момент за страна, която странеше от геополитическата сила заради нацисткото си минало. Министърът на отбраната Томас де Мезиер, който е един от най-доверените хора на Меркел, синтезира дилемата на годишната конференция по сигурността в Мюнхен: "Мнозина считат, че Германия има същите права и затова същите задължения като останалите големи сили. Но в Европа все още има хора, които повече се страхуват от голямото германско лидерство, а не от малкото германско лидерство", каза Де Мезиер.
Докато други големи икономики в ЕС изпитват сериозни трудности, Германия отбеляза икономически ръст от 3% две поредни години |
Възходът на Германия обаче не беше без гафове, като например предложението за изпращане на комисар в Гърция, който да контролира бюджетната й дисциплина, или пък коментара на Фолкер Каудер, председател на парламентарната група на Християндемократическия съюз в Бундестага, че "Европа говори немски". Освен това Берлин беше обвинен, че не иска да плати цената на своята лидерска роля, тъй като отхвърля призивите да осигури повече средства в спасителния фонд за еврозоната. За Хедър Конъли от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон беше "разочарование" от Германия, че не се присъедини в операцията на НАТО в Либия през 2011 г.

Новата столица на Европа
С редица посещения от световни лидери, които търсят рецептата за това как икономиката да преодолее кризата, Берлин се превърна в новата столица на Европа. Но Меркел отправя противоречиви послания. Първоначалното нежелание на Германия да играе доминираща роля и ограниченията в конституцията, заради които канцлерът не може да действа без да се консултира предварително, изнервяха финансовите пазари. С напредването на кризата обаче Германия беше окуражена да вземе по-решаваща роля. "Трябва да спасите еврозоната и по този начин да спасите Европейския съюз", смята британският историк Тимъти Гартън Аш. "Така че в този момент предизвикателството наистина опира до Германия", допълва той.
Германците обаче стават все по-скептични и негативно настроени към това парите на данъкоплатците да отиват за спасяването на закъсали държави като Гърция. В едно от последните социологически проучвания 46% твърдят, че Германия би била по-добре без ЕС, но и почти същият брой (45 на сто) смятат, че членството носи предимства.
Германците обаче стават все по-скептични и негативно настроени към това парите на данъкоплатците да отиват за спасяването на закъсали държави като Гърция |
Дори и сега, две години след разразяването на кризата в Европа, Меркел все още опитва да създаде впечатлението, че френско-германското партньорство все още е начело на Европа. "Германските дипломати твърдят, че е трябвало да се научат да "водят отзад", за да накарат останалите да подкрепят плановете им така, че да не изглежда, че всичко идва от Германия", твърди ръководител на американски изследователски институт, пожелал анонимност. "Но след като Франция загуби първокласния си кредитен рейтинг, вече е ясно кой ръководи", допълва той.

Квазихегемония в икономическата политика
След като образът на Меркел достигна до нещо, което медиите започнаха да наричат "свръхканцлера" (Die Überkanzlerin), Гартън Аш заяви, че доминирането й създаде "нещо, което много прилича на Германска Европа, не просто германско лидерство, а нещо като квази хегемония по отношение на икономическата политика".
"Това не е доминиране, това не е диктат, не е самосиндикално действие – донякъде това е начинът и смятам, че само германците го могат", разказва Робърт Зелик, президентът на Световната Банка. Според Джордж Сорос Европа е изправена пред строги антикризисни мерки и структурни реформи не за друго, а защото Германия настоява. "Берлин вярва, че това е проработило за Германия през 2005 г. и че ще проработи и за Европа през 2012 г.", допълва Сорос.
Много чуждестранни лидери приветстват "германизацията" на европейските фискални навици |
Много чуждестранни лидери, които приветстват "германизацията" на европейските фискални навици, като Зелик или премиера на Италия Марио Монти, предупреждават, че Берлин рискува да провокира негативни реакции заради прекалено тесния фискален фокус. Към Меркел има все повече призиви да излезе със стратегия за растеж, която да допълни фискалната дисциплина и да може Европа да върне надеждата си за трудова заетост и просперитет. "Ако в края на 2012 г. Германия се свързва само със строги антикризисни мерки, може да се превърне в обект на гняв", казва Зелик.

Сдържаност в отбраната
Германия рискува и да разочарова партньорите си, както се случи, когато се въздържа при вота в Съвета за сигурност на ООН за операцията в Либия. "Това показва нежелание да поеме отговорността на голямото световно икономическо влияние", казва Конли от Центъра за стратегически и международни изследвания. Германия, чиито войници не участваха и във войната в Ирак, твърди неофициално пред партньорите си, че решението за Либия е било аномалия и е било взето в атмосферата на голямо политическо напрежение заради завоя на 180 градуса в политиката за ядрената енергетика – след кризата в Япония Берлин реши да се откаже напълно от АЕЦ.
Германия има 7000 военни в миртворчески мисии в чужбина, а контингентът й в Афганистан е третият по големина. Министърът на отбраната Томас де Мезиер обаче призна, че обществената подкрепа за по-голяма роля в глобалната сигурност не е никак голяма.
Сегашната безизходица с Русия и Китай заради Сирия, както и отдалечаването на Великобритания от ЕС, дават възможност на Берлин да упражни влиянието си в тези стратегически отношения. |
Американският историк от германски произход Фриц Щерн твърди, че след падането на Берлинската стена Германия е получила втори шанс да се превърне в забележителна европейска сила, след като пропиля тази възможност през 20-и век.
"Изпитанието дали Германия ще улови този втори шанс е тук и сега. Всеки, на когото му пука за Европа и за Европейската общност, би трябвало да му се иска германските лидери да имат визията и уменията да се изправят пред това изпитание", казва Тимъти Гартън Аш.