Докато други големи икономики в ЕС изпитват сериозни трудности, Германия отбеляза икономически ръст от 3% две поредни години

От разразяването на кризата през 2009 г. влиянието на Германия нарасна неимоверно от страна, която неохотно отпуска спасителна помощ на закъсали държави до модел за бюджетна дисциплина и инициатор на сключването на фискалния пакт. Докато други големи икономики в ЕС изпитват сериозни трудности, Германия отбеляза икономически ръст от 3% две поредни години. Френският президент Никола Саркози в стремежа си да бъде преизбран вече открито споменава Германия като пример за подражание и му се наложи да разчита на подкрепата на Меркел, за да възвърне изгубеното доверие на избирателите.

Германците обаче стават все по-скептични и негативно настроени към това парите на данъкоплатците да отиват за спасяването на закъсали държави като Гърция

Въпросът какво трябва да е влиянието на Германия в Европа и на глобалната сцена дълго време вълнуваше поствоенните лидери. Хенри Кисинджър например заяви, че Германия е прекалено голяма за Европа, но прекалено малка за света. Тежко наказана след агресията й през двете световни войни през 20 век, Германия е един от основателите на Европейската общност за въглища и стомана, предшественика на ЕС и сметна икономическата интеграция за най-добрия начин за избягване на евентуален бъдещ конфликт в Европа. Обединението на двете Германии поднови страховете на Франция, Великобритания и Русия, че новата федерална република може да стана прекалено голяма, но те се оказаха неоснователни, след като Берлин се посвети на европейското икономическо и монетарно единство.

"Това не е доминиране, това не е диктат, не е самосиндикално действие – донякъде това е начинът и смятам, че само германците го могат", разказва Робърт Зелик, президентът на Световната Банка. Според Джордж Сорос Европа е изправена пред строги антикризисни мерки и структурни реформи не за друго, а защото Германия настоява. "Берлин вярва, че това е проработило за Германия през 2005 г. и че ще проработи и за Европа през 2012 г.", допълва Сорос.

Много чуждестранни лидери приветстват "германизацията" на европейските фискални навици

Някои държави, които заради историята си са традиционно враждебно настроени към Германия, реагират изненадващо позитивно за новата й роля. За Израел например няма съмнение, че Германия е новият европейски и световен лидер. "Чудя се обаче доколко тя има желание да изпълнява тази функция", казва израелският заместник външен министър Дани Аялон. Външният министър на Полша Радослав Шикорски окуражи Германия да обмисли позицията си в Европа на "най-голям акционер". Шикорски обаче предупреди, че Германия няма икономическото и военно влияние, за да се превърне в "добрия хегемон", ако има такива амбиции.

Сегашната безизходица с Русия и Китай заради Сирия, както и отдалечаването на Великобритания от ЕС, дават възможност на Берлин да упражни влиянието си в тези стратегически отношения.

Повечето държави разбират неохотата на Германия и я отдават на историята на страната, но Европа не иска фрагментарно лидерство, като Германия е специализирана в икономиката, а Франция – в сигурността и отбранителната политика, казва още Конли. Сегашната безизходица с Русия и Китай заради Сирия, както и отдалечаването на Великобритания от ЕС, дават възможност на Берлин да упражни влиянието си в тези стратегически отношения.

"Изпитанието дали Германия ще улови този втори шанс е тук и сега. Всеки, на когото му пука за Европа и за Европейската общност, би трябвало да му се иска германските лидери да имат визията и уменията да се изправят пред това изпитание", казва Тимъти Гартън Аш.